Германският консервативизъм се завръща

Завръща ли се германският консерватизъм след годините на безформен центризъм на Ангела Меркел и възхода на крайната десница? Миналата събота Съюзът на ценностите (WerteUnion) се събра на среща в градчето Швецинген близо до Хайделберг, за да приеме „консервативен манифест“, както посочиха неговите членове.

Тяхната мисия е да си върнат партията, където най-силно влияние има фракцията на Меркел, и отново да я насочат към традиционните й консервативни корени, пише в свой материал за New York Times Ана Зауербрай, цитирана от БТА.

Съюзът на ценностите беше основан през март 2017 г., но събитието в Швецинген - първата му национална среща, беше първият път, когато повечето хора в Германия чуха за него. Остава да се види дали той ще набере сила и дали неговите принципи ще се променят с разрастването му. Но е безспорно, че Съюзът запълва празнина в политическия пейзаж и отговаря на десния уклон на мнозина избиратели.

Един от основателите на Съюза на ценностите - Александър Мич - е типичен представител на новия германски консерватизъм. Той ми каза, че се е присъединил към християндемократите в началото на 80-те години на 20 век, когато Хелмут Кол за първи път станал канцлер. Включил се в местната политика, но се оттеглил, когато кариерата му в частния сектор процъфтяла. 

Като мнозина германци - и то не само от десницата - Мич казва, че се тревожи, че политическият ислям може да промени страната. Той усеща, че западноевропейската култура има нужда да бъде защитена. Иска спиране на имиграцията, докато страната успее да се справи с огромния брой нерешени случаи за предоставяне на убежище. И е убеден, че Християндемократическият съюз (ХДС) няма да се върне към консервативните си корени, докато е ръководен от Ангела Меркел.

Според Мич Съюзът на ценностите има повече от 1000 членове в цяла Германия - малка част от 420-те хиляди членове на християндемократите.

Съюзът на ценностите е и знак за по-голяма тенденция. Близо от десетилетие изглеждаше, че консерватизмът изчезва от германското общество, стремящо се да стане все по-прогресивно. През последните месеци обаче започнаха да се чуват гласовете на консервативни интелектуалци и политически дейци.

По традиция стожерът на германския консерватизъм в Бундестага е Християнсоциалният съюз (ХСС) - баварската сестринска партия на християндемократите на Меркел. Преди тазгодишните местни избори в Бавария тя също втвърди позицията си за имиграцията и интеграцията, явно за да спре крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АГ).

Но каква полза би имало, ако АГ изчезне, но популисткото мислене проникне в системната политика?

От една страна, „новите консерватори“ споделят някои от ясните политически позиции, поддържани от АГ - намаляване на имиграцията, репатриране на мигранти, затягане на политиките за вътрешна сигурност. Сами по себе си това не са нови консервативни политики, посочва БТА.

Подобно на АГ, новите консерватори смятат имиграцията не просто за практически проблем, който създава трудности за социалната система, интеграцията, жилищната политика и сигурността. Мнозина я възприемат като екзистенциална заплаха за националната идентичност на Германия и за Запада в по-широк план. „Екзистенциалните“ заплахи могат да легитимират извънредни мерки.

Мнозина нови консерватори обичат да се мислят за бунтари срещу Меркеловото статукво. Те често наричат себе си „мълчаливото мнозинство“ - голямо на брой, но недостатъчно представено в новинарските медии и политическите институции на страната. Това е стар образен израз, който не е уникален за Германия, но отново контекстът има значение. А в сегашната обстановка той подсилва представата, че в нашата демократична система има нещо фундаментално сбъркано.

Изводът, който се подразбира, е, че системата не признава истинските интереси на обществото. Той също така предполага, че системата повече не може да бъде променяна с демократични дебати, но че може да е необходима по-фундаментална съпротива и сваляне на елитите, за които се твърди, че манипулират системата в своя полза. Накратко, новият консерватизъм е популистки.