Agrokor трябва да мисли за бизнеса си, а не за националността на кредиторите

В края на април лондонски съд нареди екстрадирането на хърватина Ивица Тодорич – някога един от най-богатите мъже на Балканите, за да се изправи срещу обвиненията в измама, свързани с основания от него конгломерат за хранителни стоки и търговия на дребно Agrokor, който едва не фалира миналата година.

Решението беше последният обрат в най-големия небанков процес по банкрут в Европа за последното десетилетие. Но големите новини за инвеститорите и за десетките хиляди служители и снабдители на Agrokor дойдоха две седмици по-рано, когато основните финансови кредитори на компанията договориха рамката на споразумение, в което те се съгласяват да разменят дълг за ценни книжа, посочва Financial Times в свой материал.

Превръщането на тази рамка в сделка, срокът за което е 10 юли, е от съществено значение за целия регион. За Agrokor работят 60 000 души в Хърватия, Словения, Сърбия, Босна и Херцеговина и Унгария, като компанията подкрепя и много други работни места и снабдители. Годишните й продажби в размер на 6,5 млрд. евро са еквивалентни на 15% от хърватския брутен вътрешен продукт.

След като групата почти се огъна под тежестта на своя дълг от 5,8 млрд. евро миналата година, Хърватия прие специален закон, наричан „Lex Agrokor“.

Но дори и уреждането на дълга да бъде финализирано, все още остава много работа, докато компанията отново бъде изправена стабилно на крака. Над 1 млрд. евро от свръх първостепенен дълг все още трябва да бъде рефинансиран в рамките на следващата година, като компанията обмисля първично публично предлагане в Лондон или Франкфурт.

Но предложеното уреждане на въпроса създава допълнителна полемика в Хърватия, тъй като това ще направи двете най-големи руски банки – „Сбербанк“ и ВТБ, най-големите притежатели на акционерни дялове. „Сбербанк“ е най-големият кредитор на Agrokor, на когото дължи 1,1 млрд. евро, а на ВТБ – 300 млн. евро. Сред другите участници във вътрешния съвет на кредиторите са фонд мениджърът Fidelity – хърватско подразделение на италианската UniCredit, както и американският хедж фонд  Knighthead Capital.

Събитията около компанията се случват във време на страх в Европа за опитите на Русия да възвърнат влиянието си на Балканите. Хърватия – за разлика от съседна Сърбия, се притеснява от възможността Русия да контролира нейни активи, които включват и националната петролна компания Ina, към която от дълго време има интерес от руски ухажори. Сега страната е изправена пред възможността за значителна руска собственост на компания, която – чрез веригата магазини Konzum, няколко големи производителя на храна и връзки с хиляди фермери, е пуснала пипала, простиращи се надълбоко в икономиката.

Руският фактор обаче не трябва да бъде най-голямото притеснение на Загреб. Според източници, запознати с преговорите, черновата на споразумението включва предпазни клаузи, които гарантират, че „Сбербанк“ и ВТБ – които заедно ще държат около 44%, няма да могат да придобият над 50% за определен период след сделката. Също така някои решения за бъдещето на компанията ще изискват квалифицирано мнозинство сред акционерите, а управителният съвет трябва да бъде съставен от директори, избрани на базата на техните умения, а не служители на руските банки.

Редица припокриващи се логистични дейности, продажби и административни операции все още трябва да бъдат рационализирани, като Konzum – изправен пред натиск от страна на германския Lidl, се нуждае от особено внимание. Загубата на работни места ще е особено трудна от политическа гледна точка, но не повече с руснаци като най-големи акционери, отколкото с германци или французи.

За Agrokor и региона, дори и във времена на нарастващо напрежение между Изтока и Запада, правилните решения за обезопасяване на бизнеса са по-важни от това какви по националност са основните кредитори, посочва още Financial Times.