Войната Китай-САЩ тепърва започва

В международен план, дискретността на Китай вече е в миналото. Новите пътища на коприната на президента Си Цзинпин са плод колкото на икономически, толкова и на политически съображения, в момент, когато азиатският гигант иска да промени из основи световния ред.

2049 година на хоризонта

В която и да било област методът често е един и същ: Пекин влага значителни финансови средства там, където играта все още не е приключила и начертава стратегия с точен график. След края на първи етап през 2035 година, Китай ще трябва да се е наложил като лидер във всички определени сфери до 2049 година, когато Народната република ще празнува 100 години от своето създаване.

В този срок Китай не само трябва да догони Съединените щати, но и да ги изпревари. Тази стратегия е особено видима в плана "Произведено в Китай 2025", в който Китай е определил 10 приоритетни индустриални сектора, заплашвайки звездите на Силициевата долина. Един Китай с "модерен социализъм" ще се "издигне като първа сила в света" до 2050 година, прогнозира Си Цзинпин на 19-ия конгрес на Китайската комунистическа партия преди година.

Тази методично планирана решимост на китайските власти да превърнат страната в силата на 21-и век може да доведе само до втвърдяване на отношенията със Съединените щати. Въпреки че методът Тръмп понякога е оспорван, "във Вашингтон има всеобщо усещане, че Китай не може да продължава да нарушава всички международни правила", отбелязва Филип Льо Кор, старши изследовател от Института по администрация "Джон Кенеди" към Харвардския университет. "И това чувство, че прагът е прекрачен, няма да изчезне с преминаването на междинните избори за Конгрес през ноември, какъвто и да бъдат резултатите." Китайско-американските отношения вече са под знака на конкуренцията и конфронтацията.

Страхът като движещ фактор

Отбелязвайки нарастването на китайската мощ, Греъм Алисън, известен професор от Харвард, се пита: "Ще избегнат ли Съединените щати и Китай капана на Тукидид?" в публикувана през пролетта на миналата година книга**, която предизвика голям интерес сред "ястребите" в Белия дом. Този израз е препратка към древногръцкия историк от 4-и век пр. н. е., който пише в "История на Пелопонеската война": "Нарастването на силата на Атина и страхът, който то предизвика в Спарта, направи войната неизбежна."

Греъм Алисън обяснява, през погледа на историка, че когато една нововъзникваща сила оспори утвърдената сила, втората често започва война, водена от страх. Според американския интелектуалец в историята изобилстват примери в този смисъл. След Ренесанса капанът на Тукидид се е затворил 12 пъти, както по време на английско-германското съперничество в началото на 20-и век (б. пр.: довело до избухването на Първата световна война) или между френските крале и Хабсбургите през 16-и. Само при четири прехода от една сила към друга е бил избегнат въоръжен конфликт. През призмата на тази констатация една икономическа война между Съединените щати и Китай е само по-малкото зло. 

*Авторът е кореспондент на в. Les Echos в Пекин