Защо Световната банка финансира китайския колониализъм?

Признаците, че въпреки някои трудности Китай се развива доста добре в икономически аспект, са много. Пекин финансира пристанища, пътища, железопътни линии и тръбопроводи в повече от 70 страни. Пекин кръсти „Новият път на коприната" най-големия инфраструктурен проект, който светът е виждал досега. С огромния проект президентът Си Дзинпин възнамерява да съживи провинциите, да създаде канали за износ за икономиката и да вкара развиващите се страни в сферата на влияние на Китай.

Пекин разполага с впечатляващи ресурси за тази експанзия, пише в свой анализ за германския икономически канал N-TV Даяна Дитмар. Държавата разполага с валутни резерви в размер на 3 трилиона щатски долари. Това са най-големите резерви в света. Тъй като това не е достатъчно за амбициозните планове за растеж, Пекин редовно използва и други източници, като Световната банка. Китай, третият по големина акционер в организацията, получава средно по 2 млрд. долара годишно, показа скорошно проучване.

Близо 8 млрд. долара са потекли от 2016 г. насам от Световната банка към втората по големина икономика в света, показва проучване на американския мозъчен тръст Center for Global Development. По-конкретно средствата идват от Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), която е част от Групата на Световната банка. Тя отговаря за предоставянето на финансови инструменти за дългосрочни проекти за развитие в областта на реалната икономика.

Като международна институция МБВР може да отпусне пари на капиталовия пазар при много благоприятни условия и да ги препрати на своите членове. На първо място, развиващите се и нововъзникващите икономики трябва да се възползват от това. Средствата следва да бъдат насочени към проекти, които се борят с бедността и насърчават опазването на околната среда и развитието на частния сектор.

В случая с Китай обаче тези пари не приключват пътя си в Народната република, установява проучването. Около 38% от средствата са били пренасочени към проекти извън границите на Китай: инфраструктура по "Новия път на коприната".

Фактът, че Пекин използва евтини пари на Световната банка, за да предоставя милиардни заеми със съмнителни условия за съседните държави по "Новия път на коприната", не само противоречи на интересите на организацията, но и на другите индустриализирани държави.

Преди всичко САЩ, като най-големият кредитор, осъждат непрякото субсидиране на китайската глобална политика. Вашингтон работи със своите съюзници над това финансирането на китайските проекти за развитие „да не обслужва политически амбиции", заяви заместник-министърът на финансите Дейвид Малпас пред Комисията по външните работи през ноември. Тъй като Пекин привлича развиващите се страни с изключително ниски лихвени проценти, някои американски парламентаристи открито настояват паричния поток до Китай да бъде изцяло преустановен. „Растежът на китайската икономика не е задача на Световната банка“, казва демократът Брад Шърман, цитиран от CNBC.

Експертите от Center for Global Development China обаче настояват парите да не се спират. Напротив, Световната банка трябвало да използва парите си, за да повлияе на политиката.

„Ако искаме Китай да бъде отговорен кредитор на света, ще им помогнем за това със Световната банка", казва Скот Морис от организацията. „Ако (китайците) се чувстват по-малко приемани от Световната банка, те ще бъдат по-мотивирани да използват каналите си" за инвестиции.

Междувременно Световната банка не смята, че критиките към китайските заеми са оправдани. Кредитирането на страните със средни доходи им помага да споделят своите знания с други, за да постигнат общи цели, отговаря банката на обвиненията.

Който и да наследи поста на наскоро подалия оставка председател на Световната банка Джим Йон Ким, той ще е важна личност. През последните шест години Ким се наложи като реформатор. Счита се, че правото на назначаване на наследник е у президента на САЩ Доналд Тръмп. Традиционно представител на САЩ винаги е начело на Световната банка, а европеец поема Международния валутен фонд (МВФ) - понастоящем това е французойката Кристин Лагард. Въпреки това страни като Китай, Русия, Индия и Бразилия все повече поставят под въпрос този неписан регламент.