Може ли двама болни да направят един здрав?

Германия все пак излезе с решение на дълбоките проблеми в една от най-големите световни банки: да я направи част от още по-голям проблем. Хората, които съблюдават финансовата система на Европа, трябва да са готови за последствията, ако този план не свърши добре, коментира Bloomberg възможната сделка за сливане между базираната във Франкфурт Deutsche Bank и конкурента ѝ Commerzbank - ход, който Министерството на финансите на Германия насърчава от месеци.

Резултатът ще бъде гигант с активи от около 1,8 трилиона евро, което се равнява на повече от половината от годишната икономическа продукция на Германия. Обединената банка ще бъде трета по големина в Европа след британската HSBC и френската BNP Paribas.

Сделката е краткосрочен отговор на един политически взривоопасен въпрос - какво да правим с една страдаща, но системно важна финансова институция? След поредица от неуспешни усилия за преструктуриране Deutsche Bank се превърна в нещо, което собственият ѝ финансов директор описва като „порочен кръг от спадащи приходи, перманентно повтарящи се разходи, понижаване на рейтингите и увеличаване на разходите за финансиране“, засилвани от многобройни международни проверки на регулатори за пране на пари. Предложеното сливане ще осигури краткотрайна почивка, но е малко вероятно да се решат основните проблеми.

Комбинираната банка ще бъде в състояние да свие разходите си чрез съкращаване на персонала. Сделката обаче няма да намали конкуренцията от стотици регионални банки от публичния сектор, които предоставят сравнително евтино финансиране. Това няма да помогне на Deutsche да разбере как да се справи с правните си проблеми и няма да ѝ помогне да съживи или да се освободи от инвестиционното си банкиране. Всъщност, усложненията от сливането имат потенциала да отклонят вниманието от реалните проблеми, които трябва да бъдат разгледани от двете институции и от цялата банкова индустрия на Германия.

Ключовият въпрос е какво ще се случи, ако комбинираната банка остане финансово нестабилна. Иначе казано – дали двама болни могат да направят един здрав. Или какво ще стане, ако дойде друга криза, преди новата слята компания да се стабилизира. Според новия европейски банков съюз регулаторите в наднационалния надзорен орган, ръководен от Европейската централна банка, могат да счетат дадена институция за нежизнеспособна, да я премахнат и разрушат, преди щетата да се разпространи. Но те никога не са опитвали да правят това с банка, която е толкова голяма, колкото Deutsche, да не говорим за Deutsche-Commerzbank. А от Bloomberg се съмняват, че надзорните органи разполагат с необходимите ресурси, за да предприемат такова предизвикателство.

За да се предпазят от този риск, европейските регулатори следва да изискат от комбинираната институция да разполага с достатъчно капитал, за да поеме загубите. (При сегашното положение загубата на няколко процента от активите може да я направи нестабилна). Те също трябва да притиснат банката да опрости своите операции и да представи реалистичен кризисен план - процес, който току-що е стартирал. Освен това европейските правителства трябва да дадат на единния орган за преструктуриране по-добър достъп до финансиране, така че той да може да поддържа критичните операции, ако една голяма финансова институция се провали.

Да се надяваме, че Deutsche-Commerzbank ще намери бизнес модел, който да е от полза за икономиката и да работи за акционерите. Но в случай че това не стане, Европа трябва да бъде готова с план. Алтернативата ще бъде неудобна и скъпа: може да се окаже, че Германия, която винаги е настоявала за строги правила срещу спасяването в банковия съюз, да спасява банката със скъпи заеми за сметка на данъкоплатците.