Кои са най-големите губещи в търговската война между САЩ и Китай?

Продължават дебатите за това колко струва търговската война на Китай и на САЩ, но американските представители в този дебат подценяват някои от най-големите жертви – „хванатите по средата“ страни, пише Тайлър Коуен в коментар за Bloomberg.

Настоящата търговска война прави по-трудно за много страни и много представители на бизнеса да запазят дори частична проамериканска позиция.

Да вземем за пример Пакистан. Неотдавна беше съобщено, че страната е заела 6,5 млрд. долара от Китай само през тази фискална година, а Китай също така е голям строител на инфраструктура там и най-големият чуждестранен пряк инвеститор. Освен това Китай е основният поддръжник на Пакистан в съперничеството му с Индия. Такива са фактите на място.

Реалността е, че връзките между Пакистан и Китай ще бъдат силни. Пакистан няма възможност да се опълчи на Китай.

Сега да помислим за пакистанско-американските отношения. Америка е най-голямата военна сила в света, а доларът е глобалната резервна валута. САЩ, а не Китай, са водещият вносител на пакистански стоки. Същевременно Съединените щати продават оръжия в изобилие на Пакистан и неотдавна осъществиха нашествие на пакистанска територия, за да заловят Осама бин Ладен. САЩ споделят и разузнавателни данни с Пакистан и координират някои нападения с дронове, както и политиката по отношение на Афганистан. Отношенията са много сложни, изпълнени с напрежение, но отново нито една от двете страни не може просто да ги прекрати.

В тази обстановка много пакистански бизнесмени работят както с Китай, така и със САЩ. Сега президентът Доналд Тръмп по същество им казва да изберат една от двете страни. Ще правят ли бизнес с Huawei или не? Ще работят ли за отварянето на китайската икономика или не? И така нататък.

Ако сте на мястото на Пакистан, при сегашното състояние на нещата ще изберете да сте на страната на Китай. Пакистан няма да забрани Huawei или да накара Китай да отвори пазарите си за големи американски технологични компании. Китай ще си пробие път и ще спечели някои много публични победи на пакистанската арена. Пакистанските лидери и бизнесмени, които взеха страната на САЩ или изразиха силна лоялност към Америка, ще се почувстват като опарени. Тяхната страна загуби много голям дебат, съсредоточен около конфликт, който не донесе нищо добро на Пакистан.

С други думи САЩ правят по-трудно за много чужденци да бъдат дори частично на тяхна страна. С течение на времето те ограничават собствената си мека сила в страни, които се намират между Америка и Китай, а меката сила все още е област, в която Америка има (или вече имаше?) голямо предимство пред Китай.

В дългосрочен план страните по средата на конфликта е по-вероятно да подкрепят мерки, които отслабват американския контрол върху глобалната финансова система чрез SWIFT, основан на долара клиъринг, и способността на САЩ да задействат международни санкции. В крайна сметка много от по-твърдите стимули на Америка за сътрудничество също ще ерозират.

Реакциите на търговската война са още по-дълбоки. Ако сте страна в Южна или Централна Азия, вторичният ви отговор на натиска от търговската война на САЩ може да е да повишите равнището на собственото си лицемерие. Ще опитате да заявите още по-силно, че помагате на САЩ в аспекти от отношенията, които не са свързани с търговската война, например в споделянето на разузнавателна информация. Подобни декларации може да са истина, а може и да не са, но тъй като отказът от поддържане на отношения със САЩ вероятно не е вариант, трябва да предложите нещо допълнително на Америка дори само на равнище реторика.

Разбира се, не е добра идея да наблягате прекалено върху тези други аспекти на външнополитическите отношения на Америка. Може би твърденията за общи интереси са преувеличени, но все пак сега ще има още по-малко прозрачност и говорене на истината между страните. Това засилва шансовете за взаимно разочарование и евентуални взаимни обвинения.

Ако искате друг пример за страна, хваната по средата на търговската война, погледнете Сингапур, който също трябва да поддържа добри отношения както с Китай, така и с Америка. Да, повече честност е за предпочитане пред по-малко и може би Америка се възмущава, когато други страни са „двулични“ относно подкрепата си за американската политика.

Но реалността е, че успешната външна политика разчита на много „креативна двусмисленост“. Не е ясно дали принуждаването на Сингапур да избере ще е от полза за САЩ. Същото важи и за Южна Корея.

Твърде често големи страни мислят само от гледната точка на други големи страни. Но много от най-големите губещи в спора между Китай и САЩ са по-малки играчи и отношенията на Америка с тях. Това може да е най-голямата поука от тази търговска война.