Мартин Фелдстайн – човекът, за когото икономиката беше призвание

Мартин Фелдстайн бе велик икономист, който промени света чрез своите изследвания, преподаване, обществена дейност, стотици публикации през последните години и ръководството на Националното бюро за икономически изследвания, пише за Wall Street Journal Лорънс Самърс, почетен президент на Харвардския университет и бивш финансов министър на САЩ.

На Марти, който почина във вторник на 79-годишна възраст, не му липсваше признание. Той получи медала „Джон Бейтс Кларк“ на Американската икономическа асоциация, а после й бе президент, бе председател на Икономическия съвет при президента Рейгън, удостоен бе с множество академични титли, бе член на престижни научни и регулаторни групи.

Всичко това беше заслужено и бе добре отразено в неговите некролози. За мен обаче смъртта на Марти не е просто загуба на икономическа суперзвезда. Тя е загуба на ментор и приятел, който чрез своите напътствия, благороден дух и личен пример направи възможно всичко, което успях да постигна в професионален план. Безброй много хора могат да кажат същото за него по свой собствен начин.

Срещнах Марти през лятото на 1973 г., когато той рискува да вземе за свой асистент един рошав второкурсник. Той бе безкрайно търпелив към моите многобройни въпроси относно изследванията му и забележително толерантен по отношение на моята неспособност да разбера данните му за международните сравнения на социалните системи.

Работейки за него аз видях това, което не бях видял в университета – че задълбоченият статистически анализ на данните може да даде по-добри отговори на икономическите въпроси и вероятно да подобри живота на милиони хора. Докторът може да лекува пациент, но икономистът, чрез изследвания и съвети, може да подобри живота на цялото население.

Марти бе избран за президент на Националното бюро за икономически изследвания (НБИИ) през 1977 г. – пост, който заемаше повече от 30 години. НБИИ стана мой професионален дом, а понякога и буквален, тъй като оставах да спя близо до компютърните терминали. В работата на Марти и в това, което той създаде в НБИИ, мога да разпозная много неща, които днес изглеждат обичайни, но тогава бяха нови.

Мрежата от стотици сътрудничещи си икономисти, които дебатират и споделят данни постигна по-голям напредък, отколкото самостоятелната работа дори на гении. По-важното е, че изследванията на Марти показаха как данните за хората, събрани от преброяванията на населението, данъчните досиета и болниците, които рядко се използват от икономистите, може да дадат ясни отговори на въпроси, свързани с различните политики.