Мартин Фелдстайн – човекът, за когото икономиката беше призвание

По това време Марти публикуваше всяка година повече материали във водещите академични списания, отколкото повечето икономисти през целия си живот. Четях ги жадно и виждах разкриването на нови области за изследване от моето поколение икономисти.

Преди Марти икономистите, занимаващи се с публични финанси, се фокусираха върху това кой плаща данъците и кой получава правителствените помощи, както и върху математически елегантни, но абстрактни модели на облагане. Марти упорито твърдеше, че е също толкова важно да се отчита ефектът на стимулите от данъчните и помощните програми. В този процес той определи дневния ред за десетилетия напред на изследванията и дебатите относно бюджетирането, данъчната и социалната реформи.

По време на своята кариера Марти преподаде основи на икономиката на повече от 10 хил. студенти. Най-добрите курсове, на които присъствах, бяха неговите. Научих от него в какво се състой доброто и богато преподаване. Бях един от дузините абсолвенти, на които той позволи да се включат като съавтори на неговите изследвания. Стотици пъти през годините имах привилегията да гостувам в дома му, където Марти и съпругата му Кейт посрещаха студенти и по-младши колеги.

Марти беше магнит за таланти. Имах привилегията да съм част от екипа му, когато той беше председател на Икономическия съвет към президента. На него не му пукаше, че съм демократ, или че такъв беше и Пол Кругман. Този екип включваше още Грег Манкю и Лари Линдзи, които достигнаха до висши позиции в републиканската администрация.

Марти го интересуваше икономическия анализ на колегите му, а не политическата им принадлежност. Поради тази причина той беше ментор на звезди като Джефри Сакс и Радж Чети, които не бяха съгласни с него по много въпроси. По тази причина толкова се наслаждавах на работата с него, когато той допринесе много за Съвета за икономическо възстановяване към президента Обама.

Научих много важен урок за почтеността на управлението от участието на Марти в Икономичесия съвет към президента. Той беше мощен защитник на политиката на Рейгън за намаляване на пределните данъчни ставки и съкращаване на правителствените разходи. Фелдстайн обаче не бе привърженик на дефицитите и въведе в обществения разговор идеите за „двойния бюджет” и неблагоприятния ефект от очакваните бъдещи дефицити.

За Марти икономиката беше призвание, никога интелектуална игра или политически инструмент. Той представляваше най-доброто в нашата професия и извади най-доброто от всеки, до който се докосна. Беше привилегия в моя професионален път да следвам човек като Мартин Фелдстайн. Почивай в мир, мой менторе!