Как изчезва свободата в Хонконг

Сега когато Хонконг е на ръба да изпита травматични, или поне трансформиращи, събития по своите улици, си струва да си припомним какво означаваше неговата история за либерализма. Тогава не го знаехме, но Хонконг бе нещо като стожер на свободната държава, пише Тайлър Коуен за Bloomberg.

Първите ми съществени спомени за Хонконг са от кунг-фу филмите от началото на 70-те. Поразително е днес да гледаме Брус Лий в „Дракона идва” от 1973 г. и да виждаме Хонконг изобразен, донякъде със снизхождение, като бедно място, заслужаващо симпатиите на западната аудитория

Това не продължи дълго. Към 1980 г. поредицата „Свободен да избираш” на Милтън Фридмън беше вече по телевизията, представяйки Хонконг като свободна икономика, която се радва на огромно повишение на жизнения стандарт. Можеше да получите необходимите разрешения за започване на бизнес в рамките само на няколко дена. Градът показа как теориите на Фридмън работят в реалния свят. Хонконг се превърна в символ на нова ера на по-свободни пазари и нарастваща глобализация.

Славата на Хонконг бе заслужена, но тя пропускаше някои страни, свързани с държавното планиране и контрол – участието на правителството в пазара на земи и недвижими имоти, обществените болници и здравноосигурителната система.

Фридмън също така получи критики от мнозина левичари, които се фокусираха върху липсата на демокрация в Хонконг, който по това време беше под британско колониално владичество. Подтекстът им беше, че демокрацията и свободните пазари не са изцяло съвместими. За тези критици Хонконг разкри капитализма като старомодна идея на бели хора, базирана на Викторианската история, опиумните войни и автократичното управление.

Въпреки това действителният живот в Хонконг изглежда беше доста свободен, особено сравнен с наличните алтернативи, които включваха тоталитарната държава на Мао в Китай. С наближаването на края на британското владение обаче стана видим още по-дълбок проблем на Хонконг – тъй като нямаше друг легитимен суверен, британците предадоха територията на Китай. (Сравнете опита на Хонконг с този на Тайван, която еволюира в свободна демократична държава и остава независима.) Хонконг бе спазарен като колониална стока. Всеки разбра по болезнен начин, че демокрацията има значение.

Все още Хонконг се нарежда в челото на различните индекси за икономическа свобода. Това обаче може да е знак, че тези индекси са изгубили връзката си с истинската свобода. От известно време в Хонконг представата за убедителен ангажимент към бъдещето спря да има значение. Не само витае призракът на китайската намеса, но има и усещане, че правилата могат да се променят по всяко време, включително и процедурите за екстрадиране. Същевременно много жители на Хонконг знаят, че поведението им се следи и са наясно, че ролята на китайското правителство ще се увеличава.

Така се разкрива един още по-дълбок урок. Свободата не е само способността да се купуват и продават стоки при минимална регулация и ниски данъчни ставки – променливи, които лесно се улавят от индексите за икономическа свобода. Истинската свобода включва дневния ред на хората и бъдещето, което те си представят за себе си. И двете са силно повлияни от легитимността и устойчивостта на техните политически институции.

Неспособността да се осъзнаят тези истини от много американски консерватори и либертарианци започна с Хонконг и се превърна в одобрение за президентството на Доналд Тръмп. Когато става въпрос за регулации и данъчни ставки мнозина консерватори смятат, че Тръмп е приемлив или дори много добър. Те може и да са прави, но пропускат по-разрушителните аспекти на неговото управление, точно както индексите за икономическа свобода не отчитат упадъка на гражданските свободи в Хонконг.

Към 2019 г. Хонконг е пример за пълзящата сила и усъвършенстването на автокрацията. Клане от мащаба на Тянанмън по улиците на Хонконг не е невъзможно, но е по-вероятно ръководството на Китай да избере по-фини начини за задушаване на останалите автономност и свободи в града.

Китайските власти ще изтощят протестиращите, ще продължат да изпращат тънки сигнали, че опозицията е наблюдавана, и ще работят здраво, за да разпръскват големите тълпи, надявайки се, че следващия път протестите ще са по-малки и по-приглушени. Китай ще продължи стратегията си за подпомагане на поддръжниците си и сломяване на опонентите, прибягвайки до насилие, само ако е крайно необходимо.

Не знам какво предстои да се случи в Хонконг. Бих заложил обаче на Китайската комунистическа партия, а не на протестиращите. Това също говори за свободата в модерния свят.