Тръмпономиката вероятно ще свърши зле, но в много дългосрочен план

Големият икономически аргумент за по-ниски данъци върху корпорациите е, че те ще вдигнат инвестициите. Делът на капиталовите инвестиции (без жилищните) в БВП е бил 13,8% през първото тримесечие на 2019 г. Това е само с 0,8 пункта повече от последното тримесечие на 2016 г., като се вмества в историческия тренд.

Изследването на Фърмън и Баро сочи, че промененият данъчен режим на корпорациите би трябвало да има скромен ефект върху растежа, главно чрез по-високите кумулативни инвестиции. Ефектът върху ръста на БВП се оценява на допълнителни 0,2-0,4 процентни пункта в рамките на 10 години, като наскоро Фърмън отбелязва, че дори това може да е преувеличено. Според него трябва да се вземат предвид плащанията към чужденци за финансиране на по-високите инвестиции, както и фискалният дефицит.

Дългосрочният ефект върху растежа изглежда незначителен, но този върху финансите на федералното правителство не е. Данъчните съкращения не се компенсират сами. Делът на федералните приходи в БВП е спаднал до 17% през първото тримесечие на 2019 г. от 18,8% две години по-рано. Бюджетният дефицит достигна 5,5% от БВП, което би трябвало да е цикличен пик. Това би било оправдано, ако дефицитите финансираха инвестиции, но те не правят това. Фискалната разпуснатост на републиканците внушава на демократите, че фискалната отговорност е безсмислена. Това осъзнаване ще има големи дългосрочни ефекти.

Основната политика на Доналд Тръмп е регресивна форма на Кейнсианство, маскирана като данъчна реформа. Тази данъчна реформа донесе големи ползи за акционерите. Тя осигури силни краткосрочни стимули, които имаха благоприятен ефект върху безработицата. Не е ясно дали сегашното ниво на безработица е устойчиво, но то не може да спада до безкрай. Ефектите върху дългосрочния растеж вероятно ще бъдат скромни, макар че „горещата” икономика може да предизвика временен ръст на инвестициите, а оттам и на растежа.

Имайки предвид натиска, под който е поставен Федералният резерв да поддържа политика на лесните пари, това може да не завърши добре, с високи инфлация и лихви, и да засегне фискалното и монетарното доверие. Твърде рано е да хвалим Тръмпономиката, но не е твърде рано да кажем накъде вървят САЩ. Трудно е да си представим някой, който да подкрепи фискалното благоразумие. Изборът по-скоро е между десноцентристки и левоцентристки кейнсианци. В дългосрочен план това вероятно ще завърши зле, но може да е в много дългосрочен план.