Фискалната политика трябва да помогне на паричната

Директното стимулиране разчита на способността на фискалната политика да подпомага съвкупното търсене и дългосрочния потенциал на икономиката. Фискалната политика може да засили активността без да разчита на по-ниски лихви, като има сериозен аргумент тя да поеме по-голямата част от товара. Средата на дългосрочно ниски лихви осигурява повече фискално пространство. Ако лихвите останат по-ниски от дългосрочния растеж, е възможно да се разширят дефицитите, но въпреки това да се наблюдава намаление в съотношението на дълга към БВП.

Застъпниците на фискалната експанзия сочат мощни сили, които трябва да поддържат лихвите ниски: устойчиво глобална пресищане със спестявания и търсене на възприеманите като безопасни държавни облигации.

Но фискалната политика няма да бъде единственият отговор. Първо, ниските лихви не могат да се приемат за даденост. Голяма фискална експанзия би намалила съществено световното пресищане със спестявания. С глобалния дълг на рекордни нива и увеличаващ се, възприятието за устойчивостта му може да се промени, намалявайки търсенето на държавни облигации като убежище.

Второ, фискалната политика не бе достатъчно гъвкава, като данъчните и разходните пакети често само се обсъждат, а не се прилагат, когато е необходимо.

И накрая, гарантирането, че фискалното пространство подпомага продуктивното и ефективно разпределение на ресурсите се оказа трудно.

През последните години централните банки проучват промени в своите политики, включително стратегии, които включват коригиране на неизпълнените цели за инфлацията с ангажимент за генериране на инфлация над целта. Идеята е тази промяна да доведе до по-високи инфлационни очаквания, намалявайки реалната тежест на заемите.

Но тези идеи са твърде плахи за ситуацията, с която се сблъскваме днес. Когато лихвените проценти не могат да бъдат значително намалени, как централната банка ще генерира по-висока инфлация?

Драги заяви многозначително, че ще направи „каквото е необходимо“, за да запази еврото. Имаме нужда от същия кураж от централните банкери, докато се подготвят за поредния спад. По-голямата яснота за успешното преодоляване на следващата рецесия е по-важна за изграждането на доверие от всяко краткосрочно облекчаване на паричната политика.

Регулаторите ще трябва да възприемат идеи, които не са просто нетрадиционни, а направо безпрецедентни. Да се ​​надяваме, че на срещата на централните банкери в Джаксън Хоул тази година те ще възприемат по-смел подход.