Изпращането на пари от мигранти в родината им – плюсове и минуси

Въпреки че паричните преводи са се превърнали в една от основните характеристики на настоящата ера на глобализация, политическите промени, включително възхода на популизма, повдигат въпроса дали тяхното икономическо значение няма да се окаже краткотрайно.

Съпротивата срещу глобализацията нараства и антимиграционните настроения се увеличават в много развити страни. Така че е възможно както миграцията, така и капиталовите потоците, които тя създава, да започнат да отслабват.

Но Световната банка очаква 550 милиона души да влязат в работната сила на страните с ниски и средни доходи до 2030 г. А зеещата пропаст в доходите между развитите и страните с ниски доходи - 43 000 долара годишно на глава от населението в първите и 800 долара годишно във вторите - ще се запази.

Това означава, че възможностите за работа в чужбина ще продължат да изглеждат привлекателни.

„Структурните тенденции в света са за по-голяма миграция, не за по-малка" казва Ледър

„Западният свят старее и ще бъде все по-зависим от вносна работна ръка“, казва Гил. "Не виждам защо това да не продължи."

Междувременно другите източници на капитал за развиващите се икономики стават все по-малко надеждни. ПЧИ, традиционно ключов двигател на развитието, намаляват. Изходящите ПЧИ от петте основни световни източника през последните години - САЩ, Китай, Германия, Япония и Обединеното кралство - спаднаха с две трети между 2017 и 2018 г., сочат данните на ОИСР.

И след като на хоризонта се очертава глобално икономическо забавяне, спекулативните инвестиционни потоци също могат да станат по-колебливи.

Това оставя мрежата от парични преводи по света като една от основните системи, чрез която глобалният капитал циркулира. И дори ако миграцията намалее, големият съществуващ брой мигранти по света означава, че тези потоци вероятно ще продължат за десетилетия напред.

В Саутхол, западния квартал на Лондон, където живее, Джой Кякуита няма планове да се върне в Уганда. "Сега не мисля за това, защото имам голяма мечта във Великобритания", казва тя. "Имам деца, които са родени тук."

Тя учи и се квалифицира като адвокат благодарение на финансовата помощ от сестра си, която е дошла в Обединеното кралство, за да работи като медицинска сестра. Сега тя иска да предаде тази сполука на следващото поколение от семейството си.

Връщането у дома, казва тя, „вече не стои пред мен, както и пред децата ми… По-скоро бих подкрепила моето по-широко семейство оттук“.