Изпращането на пари от мигранти в родината им – плюсове и минуси

Всеки месец Джой Кякуита натиска бутон на телефона си и прави нещо, което правят милиони други хора по целия свят: тя изпраща пари у дома, пише Financial Times.

Кякуита, адвокат със седалище в Лондон, дава една трета от заплатата си на своето семейство в Уганда, включително плаща пари за училищни такси на своите братя и племенници.

„Вярвам, че когато им платите добър курс, има голям шанс те да бъдат взети на работа“, казва тя. "И ако са наети, те ще могат да помогнат на своите братя и сестри."

Кякуита е само един от приблизително 270-те милиона мигранти по целия свят, които се очаква да изпратят общо 689 млрд. долара у дома тази година, изчислява Световната банка. Тази цифра бележи знаков момент: през тази година паричните преводи ще изпреварят преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) като най-голям източник на чуждестранен капитал за развиващите се страни.

Някога паричните преводи бяха разглеждани от много икономисти като второстепенен въпрос за развиващите се икономики, след ПЧИ и инвестициите в акции. Поради самия им обем и устойчив характер обаче тези потоци вече са „най-важният източник, когато става въпрос за финансиране на развитието“, казва Дилип Рата, ръководител на глобалното партньорство на знанието относно миграцията и развитието към Световната банка.

Броят на хората в света, които живеят извън родната си страна, се е увеличил от 153 милиона през 1990 г. на 270 милиона миналата година според Световната банка, коетo превърна глобалните парични преводи от ручей в река. С увеличаването на миграцията тези финансови плащания се превърнаха в една от определящите тенденции на глобализацията през изминалия четвърт век - частното, неформално, лично лице на глобалните капиталови потоци.

За много развиващи се икономики това е спасителна линия.

„Във времена на икономически спад, природни бедствия или политическа криза, частният капитал обикновено се оттегля и дори официалната помощ е трудна за администриране“, казва Рата. „Паричните преводи са първата форма на помощ, която пристига, и те продължават да нарастват.“

Паричните потоци подпомагат платежния баланс на страните и следователно техния кредитен рейтинг, намалявайки разходите за заеми на правителства, компании и домакинства. Във Филипините, например, тази година притокът на парични преводи от чужбина в размер на 34 млрд. долара ще помогне да се намали дефицитът по текущата сметка до само 1,5% от БВП. Без тези преводи той би възлязъл на над 10% от брутния вътрешен продукт.

Паричните преводи са „сравнително стабилен източник на чуждестранна валута в текущата сметка и се отразяват директно в нашите държавни рейтинги“, казва Джеймс Маккормак от Fitch Ratings. „В случая на държави като Филипините, Египет или Нигерия, техните позиции по текущата сметка биха били много по-слаби при липса на тези парични потоци.“

Някои правителства се стремят да канализират паричните преводи в усилия за развитие. Индонезия е последната страна, която обмисля „облигации на диаспората“ в опит да използва спестяванията на по-заможните си жители в чужбина.