Централните банки не трябва да емитират дигитални валути

Има обаче основателни причини, поради които подобни институции исторически са странили от услугите на дребно, предпочитайки да се съсредоточат върху трансакции на едро с институции, които лицензират и контролират.

От една страна има проблеми с конкуренцията и поверителността. Съществува истински риск CBDC да затруднят банките в привличането на средства и по този начин да подкопаят способността им да отпускат заеми. Това би могло да окаже натиск върху централните банки да влязат директно на пазара на заеми, за да компенсират. Централните банки, които са най-евтиният доставчик както на плащания на дребно, така и на заеми, ще започнат да приличат на монополни държавни банки. Това едва ли е напредък.

Дори и без въпроса за конкуренцията, централните банки трябва да бъдат предпазливи към бизнеса на дребно. Предоставянето на качествени услуги, които отговарят на съвременните регулаторни стандарти в изключително конкурентна среда, не е лесна задача. Централните банки просто не са добре оборудвани, за да бъдат ориентирани към печалбите клиентски насочени специалисти.

Издаването на CBDC по дефиниция би принудило централните банки да се справят с всичко - от обработка на публични жалби и потребителски запитвания до извършване на проверки „знам вашия клиент“ и борба с прането на пари. Като се има предвид липсата им на опит, няма гаранция, че те биха могли да вършат тази работа по-евтино и ефективно от основния банков сектор.

CBDC също така ще се сблъскат с парадокс за поверителност. Ако те гарантират, че трансакциите ще бъдат частни, това би могло да направи правителствените институции съучастници в улесняване на изпирането на пари, което би било недопустимо. Така че не може да се гарантира поверителността. Facebook може да е натрапчив според някои, но поне това не е държавата.

Вместо да бързат да се съревновават с подобните на Facebook, Tether и WeChat, или да ги забранят направо, ще бъде по-добре за централните банки ако следват модела на Китайската народна банка за вкарване на цифровите плащания в централното банкиране и фокусиране върху това, което правят най-добре: управление на стабилността.

Ако все пак стейбълкоините  станат толкова популярни, че самият обем на техните резерви започне да ограничава финансирането на заеми, централните банки могат да прибягнат до следното: Те биха могли да започнат да таксуват тези резерви с отрицателна лихва, докато същевременно позволят на конкурентните сили да определят колко да таксуват клиентите.