Япония прибягва до имиграцията, макар и тихомълком

Работниците, родени извън Япония, играят все по-важна роля в третата по големина икономика в света. Просто не го наричайте имиграция, пише Дейниъл Мос за Bloomberg. 

Често се казва, че страната се гордее с хомогенността си и антипатията към външните хора. Но тъй като населението на Япония намалява и застарява, работодателите осъзнават своите ограничения. Броят на служителите от чужбина се е удвоил от 2012 г. насам до около 1,5 милиона, показват данни на Bank of America Merrill Lynch (BAML).

В неотдавнашни разговори със собственици на местни фирми малцина изразиха безпокойство относно добавянето на повече работници от чужбина към своя персонал. С ниво на безработица от едва 2,2% - и две свободни работни места за всеки кандидат в района на Токио - прагматизмът започва да властва. И макар роботите и автоматизацията да са част от отговора, както писах наскоро, те не решават всичко. Трябва да се внася работна ръка.

За съжаление новите закони, които влязоха в сила през април, за да отворят страната за работници от чужбина, не отиват достатъчно далеч. Предложението на премиера Шиндзо Абе да привлече 345 150 чужденци за пет години - чийто брой бе намален, за да умилостиви консервативните законодатели - е далеч от 1,5-те милиона, необходими за попълване на недостига на работна ръка в Япония.

За Шинобу Хирано, управител на металургичния цех Ишида-Тайхей в Юбари, набавянето на чуждестранни работници е въпрос на оцеляване. Неговият персонал от 35 души, включително няколко човека от Виетнам, произвежда канализационни решетки. Поне един от виетнамските служители на Хирано скоро си заминава, но благодарение на реформите на Абе той очаква пристигането на няколко нови. Ако броят на служителите му падне под 30, той няма да може да изпълни производствените си цели.

Юбари, провинциален град в Северна Япония, за който писах миналата седмица, е загубил около 90% от населението си от 60-те години насам. Хирано казва, че се примирява с външните хора, независимо от това как го наричате. "Ако нямаме хора, ние не можем да произвеждаме."

Според новата програма на Абе работниците с известни умения в сектори като селското стопанство, строителството, настаняването, медицинските грижи и корабостроенето могат да останат в Япония в продължение на пет години. Тези с експертни знания могат да удължат престоя си и да доведат семействата си. Това може да е благодат за работодатели като Хирано.