Може ли Хонконг да събори комунизма в Китай?

16 седмици след началото на безредиците в Хонконг протестиращите възприеха оригами жеравите като символ на съпротивата, изпяха новия си химн, изгориха китайския национален флаг, издигнаха барикади, хвърлиха бензинови бомби и се разправиха с противниците си. Протестното движение в полуавтономния регион вече придоби характеристиките на бунт, след като хората от хонконгското общество енергично предизвикват местните власти, пише за Wall Street Journal Гордън Чан, автор на книгата „Задаващият се крах на Китай”.

В китайската история режимите често се разпадат отвън навътре. „Дезинтеграцията започва от пределите на империята, набирайки сила, като плавно подкопава съседна територия, докато централната власт не бъде застрашена“, според Уолдрън. Това се е случило през 10 век с могъщата династия Тан, която, както казва той, е била „смъртно ранена от военни сътресения, отдалечени от столицата“.

По същия начин в средата на 19 век династията Цин е фатално отслабена от 14-годишният бунт в Тайпинг. Започвайки в Южен Китай, недалеч от Хонконг, бунтът - всъщност опит за революция - отнема живота на около 20 милиона души и изселва още десетки милиони. Владетелите Манчу Цин се задържат на власт още почти половин век, но никога не се възстановяват от може би най-разрушителната гражданска война в историята.

Почти всеки анализатор днес приема, че по един или друг начин Пекин ще надделее в настоящата криза. Китайската комунистическа партия поддържа най-голямата армия в света с повече от два милиона души състав. Около 7000 вече са разположени в Хонконг. Най-крайните протестиращи, облечени в черно - „партизански сили“, според американския кореспондент Майкъл Йон - са само хиляди.

Но въпреки привидното съотношение на силите Пекин е в неизгодна позиция. Масата от жителите на Хонконг категорично се противопоставят на посегателствата на Пекин. Протестите, първоначално заради законопроект, който би позволил екстрадиция в континенталната част на заподозрени, разшириха обхвата си. Сега целта е самият Китай и усилията му да премахне споразумението „една държава, две системи“, което обеща на Хонконг „висока степен на автономия“.

Усилията на Китай да овладее Хонконг доведоха до промяна в идентификацията, особено сред по-младите. Неотдавнашно проучване на Хонконгския университет показа, че делът на 18-29-годишните, които се самоопределят като жители на Хонконг, а не като китайци или смесени, е нараснал до около 75% от 40% преди десетилетие. Почти никой от тази група не смята, че е само китаец. Множество жители от всички възрасти сега се възприемат единствено като граждани на Хонконг.

Промените в самоопределянето породиха все още малко движение за независимост, което не съществуваше преди десетилетие. Независимо дали жителите на Хонконг искат да се отделят напълно от Китай, Пекин трябва да бъде обезпокоен от протестиращите там, повтарящи рефрена от „Игрите на глада“: „Ако изгорим, вие горите заедно с нас!“

Докато протестиращите се сблъскват с полицията, анализаторите се притесняват от нов Тянанмън - клането през юни 1989 г. в Пекин. Тогава войници в танкове и бронетранспортьори влязоха в центъра на столицата, убивайки безразборно.