Може ли Хонконг да събори комунизма в Китай?

Мисля, че китайските лидери знаят, че този път такава реакция не е възможна. Гъстият градски пейзаж на Хонконг - високи сгради и тесни пътища и алеи - намалява предимствата на бронираните сили и облагодетелства защитниците на града, които могат да се настанят високо в жилищните сгради. Много протестиращи казват, че са готови да се бият докрай. Осем се самоубиха, което драматизира каузата им.

Войнствените демонстранти не само имат решимост, но и се превръщат в ефективна бойна сила. Йон, който ги наблюдава от самото начало, ми каза, че възникващият контингент от млади бойци „диша, расте и се развива толкова бързо, че изпитвам затруднения да проследя еволюцията му.“ Китайският ръководител Си Дзинпин със сигурност не иска първата му война да отнеме години, да убие хиляди китайци и да завърши със загуба.

Властите нямат възможност да разчистят улиците и колкото по-дълго продължават демонстрациите, толкова по-голям е рискът да се разпространят в континенталната част. Китайци от континенталната част вече преминаха границата на Хонконг, за да застанат редом с протестиращите там - като един сериозен млад мъж от провинция Гуандун, който разговаря с мен по-рано този месец пред полицейското управление в Монг Кок. Той и може би 1000 хонконгски мъже и жени в хирургически маски влязоха в стълкновение със силите за борба с безредиците, които носеха каски в стил Дарт Вейдър.

По-голямата част от континенталните граждани съчувстват малко на жителите на Хонконг, но те имат своите оплаквания, особено след като икономическият растеж се забавя, а Си Дзинпин налага по-строг социален контрол. Пекин трябва да се притеснява, че обикновените китайци ще бъдат вдъхновени от дързостта на тези в Хонконг, които нанесоха тежки политически щети на управителя на града Кари Лам, като я принудиха да обяви отстъпки.

Протестиращите знаят, че Пекин се страхува от зараза и са прицелиха в туристи от континенталната част чрез съобщения, доставени от приложението AirDrop на Apple, наред с други средства. Те се струпват около места, посещавани от континентални туристи, за да отстояват своето.

Протестиращите промениха значително политическата среда в Тайван, който Пекин също смята за законно притежание. До началото на протестите в Хонконг изглеждаше, че пропекински кандидат ще бъде избран за президент на Тайван през идния януари. Сега това е малко вероятно. Управляващата Демократична прогресивна партия, понякога описвана като подкрепяща независимостта, получи подкрепа и се очаква да запази властта си.

Ще има много малко за празнуване на 1 октомври, когато Китайската комунистическа партия ще чества 70-годишнината от основаването на Народната република. Нейният имперски проект буксува и започва да се разпада по периферията.

Но бежанците от тоталитарното управление на Китай имат основание да бъдат оптимисти. Моя приятелка напуска армията на Мао, когато тя приближава Пекин преди седемдесет години, като в крайна сметка се озовава в Ню Джърси. Тя се заклела никога да не се връща в Китай, докато управлява Комунистическата партия, като бе загубила надежда някога да го стори. Миналата седмица обаче каза на жена ми, че сега знае, че скоро ще се върне. Тя обещава да ни заведе в любимия си ресторант в столицата за вечеря.