Комиците в политиката - реакция на сухия политически разговор

Това е ерата на комиците в политиката. Дори и в Германия, с нейната почти безхуморна политическа традиция, един от тях се опитва да върне към живота основна партия, която е в затруднение, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.

През последните години сатириците достигнаха забележителни политически висоти. Движението Пет звезди, основано от комика Бепе Грило, бе част от последните две италиански правителства. Володимир Зеленски използва популярността на своето комедийно шоу, за да стане президент на Украйна и да консолидира повече власт от който и да било друг досега на поста. Джими Моралес си проправи път с шеги и фучене към президентския пост в Гватемала през 2015 г. Миналата година Мариян Шарец, който си изкарваше прехраната с подиграване на словенските политици, стана министър-председател на своята страна.

Джон Гнар, който превърна предизборната си кампания за кмет на Рейкявик през 2010 г. в хумористично пънк шоу, вече не е на поста си, но миналата година жителите на Ереван, столицата на Армения, избраха комика Хайк Марутян за свой кмет.

В Бразилия през 2010 г. действащият клоун Франсиско Еверардо Оливейра Силва получи най-много гласове от всички кандидати за парламента, а през 2014 г. бе преизбран. Миналата година Силва отказа да се кандидатира отново, като заяви, че се „срамува“ от професионалните политици, с които е трябвало да работи.

Въпреки че президентът на САЩ Доналд Тръмп, премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън и лидерът на Brexit партията Найджъл Фараж не са професионални комици, възходът им в САЩ и Великобритания вероятно може да бъде отдаден на същите причини, които стоят зад победите на сатириците другаде. Както Киър Милбърн от Лестърския университет написа в изследване от 2018 г.:

„И Борис Джонсън, и Найджъл Фараж са приели поне частично карикатурни образи, представяйки комично ограничен диапазон от качества. Тази стратегия на самокарикатура е рискована, тъй като подканя социалното обругаване под формата на смях. Тя обаче може да бъде полезна за политиците в редица аспекти. Първо, вие избирате структурата на собствената си карикатура и така гарантирате, че сатирата се осъществява според вашите условия. Второ, ироничното разстояние, което идва със самокарикатурата, подпомага избягването на критиката.

Германия обаче е страна, в която политиката е сериозен бизнес. Пародиращата политическа сила, наречена Die Partei, или просто Партията, се радва на малък успех, като използва различни абсурдни лозунги (като забрана на самолетните пътувания и вместо това предлагане на пенсионерите на виртуални такива), но само на избори за Европейски парламент (ЕП), които някои немски избиратели третират като шега. Партията спечели 900 000 гласа и две места в ЕП тази година - най-добрият й резултат досега. Като цяло от немските политици се очаква да бъдат сериозни и сведущи по всички въпроси.

И все пак Ян Бьомерман, известен телевизионен сатирик, прави опит за политически бунт в страната, като се кандидатира за лидер на Социалдемократическата партия (SPD), младши партньор в сегашната управляваща коалиция. Уважаваната партия, най-старата в Германия, изгуби посоката си и в момента е трета или четвърта в проучванията зад християндемократите на канцлера Ангела Меркел, зелените и понякога след националистическата Алтернатива за Германия. SPD преминава през болезнен процес на избор на нов ръководител, който да може да спре нейния упадък.