Комиците в политиката - реакция на сухия политически разговор

Бьомерман, който е водещ на сатирично телевизионно предаване в обществения канал ZDF, е известен отвъд страната заради сблъсъка си с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган през 2016 г., когато сквернословно стихотворение за турския лидер вкара комика в правни неприятности (случаят накара Германия да премахне закон, който забранява обиждането на чуждестранни ръководители).

В края на август Бьомерман се подигра в ефир с кандидатите за лидер на SPD, включително с финансовия министър Олаф Шолц, след което обяви кандидатурата си. Той трябваше да повтори съобщението си, защото първия път публиката се разсмя.

Първоначално изглеждаше, че кандидатурата му е обречена по формални причини: Бьомерман дори не бе член на партията. Наскоро обаче той беше окончателно одобрен за такъв, като лидерът на местната партийна организация, която го прие, подчерта, че „ние сме партия, а не сатирично събитие.“ Бьомерман се надява на подкрепата на четири местни организации, необходима, за да се включи в надпреварата за лидер, която ще приключи на партийна конференция в началото на декември.

Трудно е да си представим как Бьомерман печели застаряващата, улегнала партийна база и измъква SPD от унинието. И вероятно е за добро. Комиците, превърнали се в политици, или политиците, превърнали се в комици, едва ли са безпогрешни при вземането на решения в управлението. Пет звезди допринесе за безпомощното бюджетно планиране на Италия. Моралес в Гватемала, който залагаше на антикорупционна платформа, беше замесен в скандали. Правителството на Шарец в Словения също се оказа склонно към скандали. Разнородният екип на Зеленски пък започна хаотично.

Полезно е обаче да се гледа на интереса на комиците, както професионални, така и аматьорски, към политическата власт като важен и тревожен симптом. Те се появяват, когато държава, град или страна се нуждаят от такова радикално обновяване, че известните лекарства няма да помогнат. Както Таня Петрович от Института за изследвания на културата и паметта в Любляна писа миналата година, шегите са мощна реакция на политически разговор, който е станал твърде сух, шаблонен и уклончив. Те предоставят начин „да си представим различен морален ред”.

Този морален ред обаче няма да е по-добър от онзи, който заменя, а политическият стремеж на комик може да се провали - като например този на Лука Максимович, сатирик, който завърши на трето място в президентските избори в Сърбия през 2017 г. Но всеки път, когато политическата колода с карти включва джокер, това е знак, че болестта във върхушката е стигнала твърде далеч и е необходимо преосмисляне изоснови. Просто сериозните хора не винаги са на разположение за тази нестандартна работа.