ЕС отново показа политическа слабост по отношение на мигрантите

Хорст Зеехофер прояви смелост: федералният министър на вътрешните работи на Германия, заедно с колегата си от Франция, продължи напред, за да сложи край на недостойното преследване за хора на спасителните лодки на бреговете на Италия и Малта. Фактът, че само няколко държави от ЕС възнамеряват да ги последват и че неговите партийни приятели вкъщи критикуват инициативата му, свидетелства за политическо малодушие.

Притесненията за плановете на Зеехофер са ясни. Разпределението на спасените в други страни създава нови стимули за преминаване, твърдят неговите критици. Споразумението на ЕС съдържа редица предпазни мерки, за да се предотврати това: ограничава се до шест месеца, протича през негостоприемното зимно време на годината и може да бъде отменено по всяко време в случай на увеличаване на пристиганията.

През последните 14 месеца е имало само 2200 кандидати за убежище, които са пристигнали със спасителните кораби. Ето, Италия не се нуждае от нашата подкрепа, твърдят критиците на Зеехофер! Сякаш готовността за помощ на другите би била по-голяма, ако много повече мигранти се отправяха по централния средиземноморски път.

Съпротивлявайки се на началото, сега от фракцията на Съюза казват, че споразумението от Малта може да се превърне началото на голяма европейска система за преразпределение. Сякаш не канцлерът на ХДС и вътрешният министър на ХДС бяха тези, които искаха с всички сили да прокарат точно това през 2015 г.

Бежанските движения няма да могат да бъдат контролирани и ограничени без функционираща система в Европа. Италия или Гърция обаче ще имат стимул да не разкарват напред-назад търсещите убежище, само ако могат да разчитат на солидарността на своите партньори от ЕС.

Едва тогава те биха могли да се съгласят да разгледат молбите за убежище в центрове на външната граница на ЕС - на тяхна почва - и да върнат отказаните. Инициативата на Зеехофер е първа стъпка в тази посока. Критиката е преди всичко едно: популизъм!