Обръща ли се бичият пазар при облигациите?

Инвеститорите в облигации прекараха последните няколко седмици, размишлявайки над ужасяващ въпрос: ами ако всичко е наред, пише Томи Стабингтън за Financial Times?

Глобалната разпродажба, която започна в средата на октомври и се ускори през ноември, беше движена от добри новини. Търговската безизходица между САЩ и Китай показва признаци на облекчаване. Пазарите вече не се страхуват от предстоящ Brexit без сделка. И последните икономически данни рисуват една по-малко мрачна картина.

Доходността на 10-годишните американски ДЦК скочи до 1,93% - най-високата от юли - от малко над 1,5% в началото на октомври. За същия период доходността по 10-годишните германски бундове нарасна до минус 0,25 на сто от минус 0,59 на сто.

Фонд мениджърите, които купиха дълг с отрицателна доходност около пика на облигационния пазар през лятото - вероятно залагайки, че биха могли да го продадат на още по-висока цена - вече понасят значителни загуби. Размерът на дълга с негативна доходност през август набъбна до 17 трлн. долара на фона на предположението, че светът е в тежка ситуация. Този обем вече се сви до 12,5 трлн. долара, като допълнителното му намаление ще е потвърждение, че мрачните настроения са били преувеличени.

Въпреки това изглежда преждевременно да възвестяваме повратната точка на 30-годишния бичи пазар при облигациите. Още не е настъпил решаващ пробив. Федералният резерв може да спря с пониженията на лихвите засега, но Европейската централна банка рестартира програмата си за изкупуване на облигации и има малка вероятност за вдигане на ставките в еврозоната за години напред.

В този контекст изглежда, че има извинение за известно прибиране на печалби след епичния ръст. Държавните облигации традиционно не се възприемат като волатилен клас активи, но много портфолио мениджъри се оказват с печалби от близо 10 на сто за годината с оставащи няколко месеца до края й. Изкушението да се кешира и да се започне рано коледното пазаруване се оказа силно за мнозина.

Има и друг, по-убедителен, аргумент за повратна точка на големия бичи пазар при облигациите: идеята, че паричната политика е достигнала крайната си точка и регулаторите вместо това се обръщат към фискалните стимули в опит да подкрепят растежа.

Тази динамика е особено видна в Обединеното кралство, където политиците от всички партии, които са в предизборна кампания, хвърлят наляво и надясно обещания за разходи. Фискалният консерватизъм едва ли ще се пряви силно и по време на президентската кампания в САЩ през следващата година. Дори в ултра предпазливата Германия започна дебат за това дали да се отворят фискланите кранове.

Дори ако тази щедрост се осъществи, не е ясно нейното влияние върху облигациите. Няма проста механична връзка между размера на новите емисии дълг и нивото на доходността – в действителност обикновено няма никаква корелация. Доходността на облигациите в крайна сметка отразява очакванията за посоката на лихвите. Това предполага, че фискалните стимули ще имат дългосрочно въздействие само ако повишат растежа и принудят централните банки да вдигнат лихвите. Това е голямо ако.