Пет пазарни аксиоми, на които повече не може да се разчита

Извън традиционните спестявания, вградените изкривявания във финансите досега облагодетелстваха инвеститорите. Отбележете какво се случи с три фактора, които задвижват повечето модели за разпределение на активите: възвръщаемост, корелации и волатилност.

Традиционната обратна връзка между цените на германските и американските държавни облигации („безрискови“ активи) и цените на акциите (по-рискови активи) се обърна с главата надолу през по-голямата част от тази година. Резултатът е не само реални и почти рекордни върхове за ключовите индекси на акциите, но също така и 12 трлн. долара дълг, който се търгува при отрицателна доходност, след като цените на облигациите все още са сравнително високи.

Това се прояви и при волатилността, където необичайно понижените й нива се превърнаха в норма, насърчавайки още повече поемане на риск. И когато имахме „неликвидност посред ликвидността“ - по думите на Робърт Кьонигсбергер, главен инвестиционен директор на хедж фонда Gramercy - тя имаше тенденция да бъде ограничена. Единственото голямо изключение от това беше сривът на пазара преди година, който предизвика обрата в политиката на Федералния резерв в началото на 2019 г.

Предвид оценките и нивата на волатилност, инвеститорите са изправени пред все по-асиметрични рискове, където има голяма разлика между техните потенциални печалби и загуби. Ще бъде препоръчително за тях да тестват своите дългосрочни инвестиционни подходи за неблагоприятни и нестабилни корелации между класовете активи, скокове във волатилността, сривове в ликвидността и по-големи политически рискове.

Сега условията изискват по-дългосрочен подход към инвестирането въз основа на „фактори”, които са несъгласувани двигатели на цените на активите и някои хеджиращи операции (защитаващи вашия портфейл от големи неблагоприятни пазарни движения), с повече принос от поведенческата наука и политическия анализ.

Инвеститорите биха могли да обмислят постепенно преминаване към разпределение на активите, което включва по-нататъшно избягване на публичните акции и облигации, за сметка на кредитните структури и другите начини за получаване на по-пряк достъп до реалната икономическа дейност. Така парите могат да играят по-голяма структурна роля за намаляване на рисковете.

Повечето инвестиционни подходи не са подготвени за свят на деглобализация, разнопосочност на развиващите се икономики, нарастваща неликвидност, неефективна парична политика и по-малко зачитане на глобалното върховенство на закона. И все пак възможността за такъв свят се увеличи.

Би било неразумно просто да се захвърлят дългогодишни инвестиционни подходи, които служиха добре на инвеститорите. Но би било също толкова неразумно да се избягват трудните дискусии за това как да ги подобрим, като се има предвид, че толкова много икономически, финансови и политически „немислимости“ вече станаха факт.