Пет пазарни аксиоми, на които повече не може да се разчита

Инвеститорите ще трябва да се справят с някога немислими икономически и пазарни тенденции, докато се подготвят да прецизират своите портфейли през следващата година. Докъде ще стигнат, ще зависи от пет фактора, които стават все по-малко стабилни от ден на ден, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz.

Пазарните настроения се подобриха през последните седмици, след като търговското напрежение между Китай и САЩ се понижи, а пазарът на труда в САЩ отново надмина очакванията. Има и краткосрочни признаци за известно отлепяне от дъното на икономическия цикъл в Европа. На този фон американските борсови индекси достигнаха нови върхове, докато облигационните и валутните пазари бяха сравнително спокойни.

За да разберем дали това представяне ще се задържи в дългосрочен план, трябва да си припомним пет допускания, които са в основата на повечето дългогодишните инвестиционни подходи.

Първо, глобализацията води до разширяване на пазарите и повишена ефективност. Второ, развиващите се икономики ще продължат да настигат своите по-развити партньори, водени от тези, които преследват реформи. Трето, стабилната ликвидност ще подкрепи добре функциониращите пазари. Четвърто, ефективността на политиките в развитите пазари ще ограничи спада на световната икономика. И накрая, политиката и управлението ще подкрепят пазарните системи и глобалното върховенство на закона.

Всеки принцип е обект на значителна несигурност, която се добавя към необходимостта от преразглеждане на средносрочните инвестиционни подходи поради ускоряващите се технологични иновации, изменението на климата и демографските тенденции.

Независимо от облекчаването на търговското напрежение, далеч не е ясно, че процесът на икономическа и финансова глобализация ще продължи. Възможността за години на деглобализация - при която бариерите намаляват свободния поток на търговия и инвестиции - остава значителна. Националната политика става ориентирана все по-навътре, растежът продължава да разочарова, а неравенствата в доходите, богатството и възможностите подхранват обществената реакция.

Този процес на деглобализация ограничава възможностите за развиващите се страни да използват международната икономика, за да ускорят усилията си за развитие. Той също така увеличава риска от разстройване на финансовата система, изградена с оглед на по-дълбока трансгранична свързаност.

Във време, когато ефективността на централните банки намалява след твърде много години на прекомерно разчитане на нетрадиционните монетарни мерки, това увеличава вероятността лошата икономика да засегне политиката, а от своя страна по-обърканата политика да се отрази на икономиката. Това явление вече бе обилно илюстрирано не само в напредналите страни (напр. Brexit), но и чрез въздействието върху някои нововъзникващи икономики.