Китай осъзна реалността в търговския спор със САЩ

Вчера САЩ и Китай подписаха „първа фаза“ от търговската сделка помежду си - значима победа в икономически конфликт, който се развива от десетилетия. Споразумението е признание за стратегията на президента Тръмп спрямо Китай и знак срещу неговите хулители, пишат за Wall Street Journal Анди Паздър и Бил Хагърти.

Оказва се, че Китай зависи повече от износа за САЩ, отколкото Америка от китайския внос. Когато американските компании пренасочиха линиите си за доставки със скорост, която се удава само на свободното предприемачество, митата разрушиха деликатния баланс на китайските държавно управлявани пазари. Миналата година Китай отчете три поредни тримесечия с около 6% годишен ръст на брутния вътрешен продукт. През третото тримесечие растежът бе точно 6%, най-слабият от почти три десетилетия. Реалността вероятно е по-лоша от официалните числа. Икономистите поставят под въпрос точността на официалните китайски икономически данни от години. Въз основа на дискусия с азиатски бизнес лидери и на личния ни опит, никой от нас не би се изненадал, ако реалният растеж на Китай е в диапазона от 0% до минус 2%.

В крайна сметка битката с Китай трябваше да настъпи и дерегулирането и данъчната реформа на Тръмп помогнаха за позициониране на американската икономика така, че тя да устои на нея. От години китайските корпорации крадат безсрамно американска интелектуална собственост и изливат стоки на местния пазар в нарушение на щатските закони. Междувременно Пекин редовно субсидираше стратегически индустрии като телекомуникациите и енергетиката, изискваше от чуждестранните фирми да споделят технологиите си в замяна на достъп до своя пазар и манипулираше юана, за да създаде изкуствени търговски предимства за китайските компании.

Пекин продължи с това поведение, тъй като позволяваше изключително ниски заплати и лоши условия на труд. Експлоатирайки бедността на своя народ, комунистическите лидери привличаха чужди пари, особено в промишлеността. Оттогава разходите за труд в Китай скочиха до небесата, но САЩ все още толерираха търговията.

Години наред американските президенти и от двете партии се отнасяха благосклонно към Пекин, като не желаеха да заемат твърда позиция. За съжаление съюзниците на Америка също следваха политиката на отстъпки. Чрез лъжи, измами и кражби Китай постигна огромен търговски излишък, който използва за драстично увеличение на военните разходи и стратегическите инфраструктурни инвестиции в Източна Азия и другаде.