Кой термин е по-правилен - „климатични промени” или „глобално затопляне”?

Терминът „климатични промени“ се разпространи обаче и сред учените, които твърдят, че е по-всеобхватен, включвайки всички странични ефекти от натрупването на въглероден диоксид - не само затоплянето, но и промяната във валежите, повишаването на морското равнище, по-опасните бури, наводнения и суши. Погледнато по този начин „климатичните промени“ би трябвало да са по-страшният термин, но иронично проучването на инуверситетите Йейл и Мейсън установява, че не-учените имат противоположно мнение - глобалното затопляне носи много по-силно предположение за потенциална катастрофа.

Научните термини, като всички думи, могат да имат собствен живот. Те се появяват, придържайки се към исторически събития. Терминът „големият взрив“, например, идващ от господстваща теория в космологията, в продължение на години бе подложен на критика, тъй като, наред с други причини, раждането на Вселената не е вдигнало никакъв шум. Както научният репортер Джон Хоргън писа в брой от 1995 г. на Scientific American: „Думите са като харпуни. След като проникнат, е трудно да бъдат измъкнати."

Според книгата на Денис Оувърбай „Самотните сърца на Космоса“ последващата, по-усъвършенствана теория за произхода на Вселената, наречена „инфлация”, е получила името си от своя основен изобретател Алън Гут заради икономическата инфлация от края на 70-те години.

Терминът „бозайници” е въведен от Карл Линей през 18 век и въпреки че има много черти, които отличават нашия вид от останалите гръбначни животни, той e избрал да ни маркира с латинската дума за гърди. И наистина, ако сме честни, няма доказателства, че нашият вид - Homo sapiens (разумен човек), е по-мъдър от Homo erectus или Homo neanderthalensis.

Независимо от това, тези термини са се вкоренили. През 1993 г. списанието Sky and Telescope проведе конкурс сред читателите си за замяна на термина „големият взрив” с нещо, което по-добре описва произхода на Вселената. Въпреки че получиха повече от 1000 предложения, нито едно не се утвърди. По същия начин няма голяма надежда да накараме учените или обществеността да започнат да наричат ​​резултата от въглеродните емисии „глобално отопление“, както Джеймс Лавлок подсказа, или „глобални смущения в климата“, както веднъж предложи научният съветник на бившия президент на САЩ Барак Обама Джон Холдрън.

„Глобалното затопляне“ намира по-добър отклик сред обществеността, то е научно точно и трябва да се възроди. То правилно предполага сериозен проблем и създава полезно чувство за неотложност. „Климатичните промени“ като термин все пак могат да бъдат полезни в някои аспекти, но трябва да сме сигурни, че харпунът няма да заседне.