Могат ли централните банки да смекчат финансовия цикъл?

Един от интелектуалните двигатели, които стоят зад нуждата от промяна, е Кристофър Уолър, директор на научните изследвания в клона на Фед в Сейнт Луис и постоянен защитник на ниските лихви. Неговата номинация за управителния съвет на Фед, ако бъде одобрена от Сената, ще бъде силен сигнал, че централната банка е възприемчива към предизвикателствата пред конвенционалното мислене.

Дебатът за огневата мощ на паричната политика не е нов: дискусията за монетарната „импотентност“ започва през 30-те години на миналия век и никога не се доближава до разрешаване. В наши дни политиците изглеждат все по-честни относно неспособността си да разберат напълно инфлационния процес, камо ли да му повлияят.

От тази несигурност изниква консенсус относно необходимостта от по-строги защити. Агустин Карстенс, генерален мениджър на Банката за международни разплащания - надзирател на всички централни банки - произнесе реч през миналата година, в която разгледа значението на засилената роля на централните банки като независими надзорници на цялата финансова система. От 2008 г. АЦБ получи специфичен мандат за финансова стабилност, Фед създаде длъжността заместник-председател за финансовата стабилност, а ЕЦБ изгради Единен надзорен механизъм за най-големите финансови институции в еврозоната. По-строгите регулации не бяха еднократен и окончателен отговор на финансовата криза. Това е процес, който продължава и не е само за лошите времена, допълва Смит.

Ако новите рамки за таргетиране на инфлацията доведат до още по-ниски лихви, трябва да очакваме още по-голямо използване на регулаторните инструменти в добрите времена, за да се предпазим от потенциални крайности, причинени от изобилната ликвидност. Тези инструменти могат да включват структурно по-високи капиталови изисквания или капиталови изисквания за специфични видове дейност, предназначени да предотвратят фалити на системно важните банки.

Втория набор от инструменти може да включва по-динамично използване на антициклични капиталови буфери за банките или изисквания за ликвидност, така че кредитирането да се пренасочи към по-устойчивите банки.

Може да се приложи трета категория мерки за гарантиране устойчивостта на кредитополучателите или за намаляване търсенето на кредит. Те могат да включват лимити за съотношенията дълг/доход или заем/стойност, които биха могли да доведат до смекчаване на финансовия цикъл.

Такива инструменти са жизненоважни, за да се гарантира, че финансовите дисбаланси не възникват от автоматични реакции на евтините пари - дисбаланси, с които традиционните оръжия на централните банки вече не изглеждат достатъчно мощни, за да се борят. Промяната идва и дългосрочните инвеститори трябва да я приветстват.