Дълговата заплаха от коронавируса изисква мораториум

Докато пандемията продължава да нарушава нормалния икономически живот по целия свят, броят на страните, които са изправени едновременно пред остър недостиг на финансови ресурси и здравно извънредно положение ще се увеличи драстично. В някои от тези случаи спешните политики за справяне с пандемията ще имат предимство пред погасяването на дълговете. Просрочията няма да се ограничат до личен или корпоративен дълг. Аржентина, Венецуела и Ливан скоро ще имат компания.

Спешен въпрос е как да се разреши проблема с неизбежното разсрочване на дълга, което ще е необходимо в много части на световната икономика. Имаше призиви за мораториум върху дълга на малкия бизнес и собствениците на жилища в развитите икономики. Това е разумно. Ако способността за генериране на доход е прекъсната по време на блокирането, погасяването на дълга също трябва да бъде временно задържано. Като спешна мярка, която вдига дискреционния доход и може да ограничи трайните щети върху индивидуалните и корпоративните кредитни оценки, такива предложения могат да бъдат интегрирани с политики за стимулиране.

Проблемът, който се заражда извън най-богатите развити икономики, също трябва да бъде разрешен. Съответната мярка за облекчаване на кризата, насочена към държавите, засегнати от пандемията, трябва да се разработи заедно с МВФ и Световната банка. Най-големият кредитор на много от най-бедните страни в света е Китай, който също ще трябва да се включи. Еквадор е подходящ пример. Страната има сред най-високите проценти на коронавирусна инфекция в Латинска Америка, а приходите й от износ на петрол се сриват.

Ако икономическата парализа продължи твърде дълго, развитите икономики също няма да бъдат пощадени. Да помислим за положението на Италия. С омаломощаващ срив в производството, ограничен фискален капацитет и тежък хуманитарен проблем наистина ли страната трябва да отдели оскъдни ресурси за погасяване на дълг, вместо за болници? Други държави в Европа могат да се изправят пред същата дилема. В случая на Италия отговорът е по-малко ясен, отколкото на развиващите се пазари, тъй като голяма част от италианския дълг се държи от местни субекти, а не от чуждестранни инвеститори.

Изследванията показват, че нестандартните решенията относно неустойчивия дълг, включително опрощаване и преструктуриране, са практикувани широко както от развитите, така и от развиващите се икономики през последните два века. За момента обаче най-тежко засегнатите домакинства, компании и правителства се нуждаят от категоричен мораториум по дълговете си.