Докато пандемията продължава да нарушава нормалния икономически живот по целия свят, броят на страните, които са изправени едновременно пред остър недостиг на финансови ресурси и здравно извънредно положение ще се увеличи драстично. В някои от тези случаи спешните политики за справяне с пандемията ще имат предимство пред погасяването на дълговете. Просрочията няма да се ограничат до личен или корпоративен дълг. Аржентина, Венецуела и Ливан скоро ще имат компания.
Спешен въпрос е как да се разреши проблема с неизбежното разсрочване на дълга, което ще е необходимо в много части на световната икономика. Имаше призиви за мораториум върху дълга на малкия бизнес и собствениците на жилища в развитите икономики. Това е разумно. Ако способността за генериране на доход е прекъсната по време на блокирането, погасяването на дълга също трябва да бъде временно задържано. Като спешна мярка, която вдига дискреционния доход и може да ограничи трайните щети върху индивидуалните и корпоративните кредитни оценки, такива предложения могат да бъдат интегрирани с политики за стимулиране.
Проблемът, който се заражда извън най-богатите развити икономики, също трябва да бъде разрешен. Съответната мярка за облекчаване на кризата, насочена към държавите, засегнати от пандемията, трябва да се разработи заедно с МВФ и Световната банка. Най-големият кредитор на много от най-бедните страни в света е Китай, който също ще трябва да се включи. Еквадор е подходящ пример. Страната има сред най-високите проценти на коронавирусна инфекция в Латинска Америка, а приходите й от износ на петрол се сриват.
Ако икономическата парализа продължи твърде дълго, развитите икономики също няма да бъдат пощадени. Да помислим за положението на Италия. С омаломощаващ срив в производството, ограничен фискален капацитет и тежък хуманитарен проблем наистина ли страната трябва да отдели оскъдни ресурси за погасяване на дълг, вместо за болници? Други държави в Европа могат да се изправят пред същата дилема. В случая на Италия отговорът е по-малко ясен, отколкото на развиващите се пазари, тъй като голяма част от италианския дълг се държи от местни субекти, а не от чуждестранни инвеститори.
Изследванията показват, че нестандартните решенията относно неустойчивия дълг, включително опрощаване и преструктуриране, са практикувани широко както от развитите, така и от развиващите се икономики през последните два века. За момента обаче най-тежко засегнатите домакинства, компании и правителства се нуждаят от категоричен мораториум по дълговете си.


„Ангели на пътя“ със сигнален сигнал за КАТ - Варна (СНИМКИ)
Почина основателят на една от големите вериги хранителни магазини у нас
Гуцанов праща социалните по наводнените места в Бургаско
Цолов завърши 12-и в Абу Даби
Откриха 8 кг марихуана при спецоперация в Бобов дол
Възраждането на бойните кораби в Европа връща на мода британските корабостроители
Нобеловият лауреат за мир може да получи награда си лично, но рискува много
JPMorgan: Европа има „реален проблем”
Лидерите на Франция, Германия и Великобритания се срещат със Зеленски в понеделник
В Испания и Италия банките са двигател на дълго чакан възход на акциите
Десетте ветерана на европейските пазари
Кои китайски марки ще изчезнат от Eвропа?
Kia показа дизайна на бъдещето си
Toyota се завръща във Ф1
BMW превъртя играта: Тествахме новото iX3
Рецептата Dnes: Запържени скариди със зеленчуци
Бургунди и бордо – най-актуалната тенденция за сезон есен-зима 2025
Занаятът носи радост, когато надмине очакванията
НОИ даде зелена светлина на бюджета на ДОО за 2026 г.
Блокада за камионите: Затвориха Кулата и Илинден


преди 5 години Аз също съм впечатлен от красивите и във висша степен справедливи лозунги, които си издигнал, но моите реплики, както към теб, така и към другия потребител, касаят съвсем конкретна ситуация и опциите за реакция на тази, същата ситуация. Ако твоята оценка е, че ситуация не съществува или че не трябва да се предприемат мерки, разговор изглежда ще е невъзможно да водим, поради липсата на общ( за нас двамата) речник и понятия, с които описваме света и живота, вкл. икономическия, който ни заобикаля.Иначе намирам, че има и нещо вярно в това което си написал (волно или неволно), а именно, че икономическия модел в който всички съществуваме, не се вълнува толкова от труда и спестовността, над всичко стои потреблението то е двигателя на (тази)икономика. За разлика от философския казус за кокошката и яйцето, в икономическата реалност, еднозначно в началния момент се тръгва от потреблението - икономическата активност е дело на частни субекти, които действат в свой интерес или преведено от санскрит : ако няма , кой да ти купи стоката, никой няма да произвежда и да наема хора на халост.И тука стигаме до моралния въпрос, които те вълнува: нуждата на системата от труд се определя от същото това потребление: ако някъде има хора с пари (собствени или кредитни), които са готови да купят определена стока и услуга, на практика икономическите агенти моментално ще отговорят със съответното предлагане, а този ефект наблюдаваме, защото търсенето е в на практика перманентен дефицит, спрямо целокупния капацитет на икономиката да предлага спектъра от познатите ни стоки и услуги. Не си прав обаче за това, че от гледна точка на отделния индивид, за полагането на повече труд в рамките на тази икономическа система, липсват стимули, напротив - достатъчно често срещани примери има за корелация на получавания трудов доход с динамиката на придобити компетенции, умения, опит, както и обема извършена работа. Това, което изглежда на пръв поглед парадоксално е, че на изолирания факт на повишена ефективност/производителност при отделния индивид , икономиката като цяло не е задължително да отговори с растеж и това е така, понеже повишената ефективност на този изолиран икономически агент, не се трансформира автоматично в повишено (съвкупно) търсене. Пример: до вчера в производството на даден продукт са участвали двама човека, всеки от които е изпълнявал различни технологични процедури в рамките на производствения цикъл, от днес един от двамата работници овладява компетенциите по изпълнение на пълния обем технологични процедури и предлага на собственика да замени колегата си срещу 80% увеличение на заплатата. При реализиране на този сценарий е напълно възможно съвкупното потребление на двамата работници да намалее : единият е уволнен и свива разходите си до екзистенц минимума (ако въобще може да си позволи такива), при другия се появява възможност да увеличи своето потребление, но и евентуално да почне да спестява голяма част полученото увеличение на дохода резултата е намалено съвкупно потребление. Съвсем очевиден е извода, че на системата й е нужен труд, толкова с колкото може да се генерира този продукт, с който да се балансира другата страна на равенството : съществуващото търсене/потребление. Всеки труд, полаган извън параметрите на този баланс, ще генерира продукт, годен в най-добрия случай за бартер. Аз модел на съвременна високо-технологична икономика, основаваща се на бартер не съм в състояние да си представя, не изключвам ти да си надарен с по-богато въображение от мен, в моите разбирания количеството труд, което обезпечава системата, е ограничено от потребителския капацитет и нагласи. В съвременната икономика дефицита на търсене/потребление се запълва с кредит ... и данъци, с които примерно може да се храни армия от бюджетни чиновници ...упс, пардон потребители, което е форма на преразпределение, поддържащо съвкупното търсене, макар от страни да изглежда леко извратено по своята същност. В страни от шегата, за икономическите субекти, които предлагат стоки и услуги е без значение от какво е породено потреблението, дали от преразпределение, кредит, спестявания или директни дотации от извънземна цивилизация. Алтернативата на кредитно-стимулираното потребление и инвестиции е разпадане на цялата сложна инфраструктура на технологично свързани вериги на производство и търговия, която по настоящем оплита цялата планета. При работата на този модел се разчита, че нивата на лош кредити, който ще възниква неминуемо в рамките на обичайното функциониране на системата, ще бъдат такива, че да позволяват рециклирани по определени механизми и няма да бъдат критични за устойчивостта на икономиката. Е, в момента сме изправени пред безпрецедентен (в една ретроспектива от поне 70 години) казус, който излиза далеч извън рамките на хипотезата за нормалното функциониране на икономика и банкова система, което описах по-горе.Анализа на причините за наблюдаваните икономически зависимости и ефекти, който се опитах да скицирам, е най-адекватно да бъде направен във формАта на (обемист) научен труд, нежели във интернет чат, като тукашния. За целите на нашия коментар : трябва или не трябва да има мораториум и в каква форма?, е достатъчно, да направим констатацията за това, как системата функционира, поне в рамките на едни най-общи принципи и ограничителни условия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Лихвата няма да умре никога. Тя е естествено състояние на капитала и на отложеното потребление. Това, което ти се върти в главата са някакви посткомунистически конвулсии. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Тук вече съм съгласен с теб :). Само да отбележа, че никои не говори за опрощаване, а за отлагане на вноски за 2-3м.----------Това НЯМА да промени абсолютно нищо ! Ти ако "днес" не си в състояние да плащаш т.н. "дълг", и след 1 година няма да можеш да го плащаш, да не говорим, че през това време "лихвата" цъка ...Огромната част от "лошите" ипотеки са в графата "омразен дълг", защото са възникнали след като кандидатстващият за кредит е бил брутално подведен и направо измамен да подпише договора! Вината за поне 90% от "лошите" кредити е в банката, поради съзнателно и хазартно отпускане на заем, за който с много голяма степен на вероятност се предполага, че няма да може да бъде изплатен, и въпреки това баМката отпуска този заем, в резултат на което докарва кандидатстващия до състояние на стопанска непеносимост! Класически "омразен дълг"!А по-долу гледам някои, че ПАК са против отписването и нсе чудя - какво още трябва да се случи, за да се проумее това, което казвам от 6години в този форум - без ОТПИСВАНЕ НИЩО няма да се промени запишете си го много дебело! Още повече, че и при "най-лошият" заем, в най-лошият случай банката е успяла да си върне главницата, че даже и част от лихвата да кОпне, т.е. чисто физически - банката НЕ е на загуба! така, че да продължаваш да търсиш нереализирани "лихви" е брутална гавра и УБИЙСТВО НА ХОРАТА ... да не кажа и нещо повече!"ЛИХВАТА" ТРЯБВА ДА УМРЕ .... И ТОВА ЩЕ ГО НАПРАВИ КОРОНАТА ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Отлагане на плащането по кредити - ДА.Да се удължи целия период за плащане с периода на извънредно положение + още 3 месеца, докато колелото на икономиката се завърти.Тоест с 6 месеца. За който иска.Отпадане / отписване на кредити - изключено!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Личен пример: аз и жената изобщо няма да бързаме с деклариране и плащане на данъците за 2019. Викам отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Направо си кажете, че може да се яде и пие на корем и да не се плаща сметката. После ще се чудите защо следващото поколение е мързеливо и нагло. Личен пример: аз и жената изобщо няма да бързаме с деклариране и плащане на данъците за 2019. Викам отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години много добър отговор, просто си великолепен. ето защо света е в тежка криза - защото не спестовния и работния човек е важен, а борсовите спекулации и "инвеститори" разни. ето защо кризата ще продължи доста дълго, или пък ако се укроти ще е за малко и следващата чака зад ъгъла. докато света разбере, че така няма как да продължи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Напълно разбирам от какво е продиктуван патоса, с който излагаш позицията си по темата, но това не променя и на йота реалностите (икономическите), които имат напълно обективен характер.Налага се още веднъж да отбележа, че изобщ не ти е нужно да се убеждаваш от първо лице в реалния живот, какво ще се случи с икономиката и живота ни, ако се сбъдне това, за което призоваваш да бъдат оставени да банкрутират близо 100% от кредитоплочателите, което неминуемо ще се случи, при едновременен, почти пълен блокаж на световната (а, не само на нашата !) икономика, блокаж, който се очертава да трае месеци ... в най-добрия случай.В Унгария вече е въведен повсеместен мораториум (забележи мораториум, а не провизиране) на всички банкови заеми, валиден до края на 2020-а. Под една или друга форма подобни мерки (масирани програми за рефинансиране при нулева лихва или изкупуване на корпоративни дялове от страна на правителството и пр.) ще бъдат взети навсякъде, където се управлява поне с малко грижа за утрeшния ден и икономиката, за тукашната ситуация е под огромен въпрос, дали е изпълнено такова условие. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Тук вече съм съгласен с теб :). Само да отбележа, че никои не говори за опрощаване, а за отлагане на вноски за 2-3м. Докато трае така наречената "пандемия". Моята обслужваща банка мин. Месец много настоятелно ми предлагаха кредит от 20хил. Е така да си имам хахха за черни дни ми вика младежа. Е те пък и много бързо дойдоха.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Ако кредитите бяха на нормални нива, икономиката щеше да е стабилна. Ако едно предприятие е с високо съотношение на собствения си капитал, тази криза би я издържало без голямо сътресение. И не съм против кредитите като цяло, против съм опрощаването им. Против съм свръх кредитирането, против съм бързите и потребителски кредити. Последните са капан за хората и ги стимулират да са мързеливи и да вярват че могат да имат всичко сега и на готово отговор Сигнализирай за неуместен коментар