Лъчезар Богданов: Решения за милиарди се вземат в парламента за часове и минути

От края на пандемията, след влизането в цикъла икономическа несигурност, парламентът все повече стана орган, в който в рамките на дни, а понякога на часове и минути, се вземат решения с огромни последици, включително за милиарди. Това каза пред БНР икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.  

Той даде пример със сектор „Енергетика“, където последните няколко месеца има решения за няколко милиарда лева, повечето от тях – взети с един ден обсъждане по предложение на един или група народни представители.

„Бяхме свикнали, че държавният бюджет и фискалната политика са почти изцяло прерогатив на изпълнителната власт. Разбира се, че парламентът приема това, приема закони, но все пак общата посока е зададена от изпълнителната власт като централна точка, където е събрана волята на мнозинството. Сега се оказва, че няма мнозинство и има много мнозинства, които се събират седмица по седмица около различни теми“, каза Богданов.

Той коментира и решението да бъде поставен таван на надценката за хляба, като го нарече „момент на кратко умопомрачение“. Икономистът отбеляза, че и то е взето за няколко часа. Според него първият проблем е как ще се дефинира „надценка“ и как ще се измерва. „Ако държавата толкова иска да регулира дадена цена, нека просто открито да каже: „слагаме конкретна фиксирана цена на един продукт“. Другото е някакъв опит за полупланова, полупазарна икономика, който никога не свършва добре", каза още Богданов.

В Унгария, където пробваха активна намеса в цените, е страната с най-висока инфлация, натрупана за последните две години, каза той.

Богданов коментира и въпроса за изпълнението на бюджета за 2024 г. Според него темата за размера на данъците, за събираемостта, за данъчните преференции, и макроикономическите външни фактори трябва да е част от дебата в предизборната кампания.

„Приходите в бюджета винаги растат много лесно, когато има инфлация и особено когато тя е изненадваща. Тогава механично се отчитат повече обороти, повече доходи, повече печалби – това бързо пълно бюджетът с по-високи приходи, без те да са планирани. Когато инфлацията спадне повече, отколкото сме мислили, трябва да има повече акцент върху събираемостта, върху реално подобряване на доходите, върху инвестиционния климат“, каза той.

Последните няколко години инфлацията е растяла много по-бързо от доходите, докато сега ръстът на инфлацията е по-малък от заложеното.

Богданов допуска, че решението за увеличаване на пенсиите ще бъде за 11%, въпреки декларираното намерение то да бъде с 10%.