Кои са правилните стъпки за държавите в тази пандемия?

Пътeшествие от хиляда мили започва с една стъпка. Пътуването през тази пандемия ще бъде дълго и трудно. Не можем да знаем къде ще завърши то, въпреки че е трудно да не се спекулира. Това, което трябва да направим вместо това е да се съсредоточим върху непосредствените стъпки, ако искаме да избегнем отконяването от тесния път, било в посока масова смърт, било в посока икономическо опустошение. Ако не избегнем тези бедствия в близко бъдеще, рискуваме хаос. Дори и да успеем да се справим, няма да се върнем към нормалността, която приемахме за даденост доскоро. За това трябва да изчакаме поне за лек или ваксина. Икономическите и социалните щети ще продължат още по-дълго, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Анализ на ОИСР осветлява предстоящите икономически смущения. Това не е обикновена рецесия или дори депресия, причинена от срив в търсенето. Икономическата активност замира, отчасти защото хората се страхуват от контакт и отчасти защото правителствата им казаха да си стоят у дома. Непосредственото въздействие на тези действия може да бъде намаляване на БВП на Г-7 с между 20 и 30 на сто. С всеки месец, през който голяма част от нашите икономики остават затворена, годишният растеж може да спада с 2 процентни пункта.

Освен това цената не се разпределя неравномерно. Неквалифицираните работници страдат най-много от загубата на работни места. Хората и фирмите, които могат да работят онлайн, продължават да го правят. Онези, които не могат, не работят.

Цената не се разпределят равномерно и в световен мащаб. Много от развиващите се икономики биват засягани от свиващото се външно търсене, спадащите цени на суровините и безпрецедентния отлив на капитали, като същевременно се налага да управляват пандемията със силно неадекватни здравни системи. Блокадите са особено брутални в страни с ограничени или никакви социални системи и огромен брой хора, които разчитат само на доходите си от крехката сива икономика.

Правилно е да попитаме дали подобна икономическа касапница може да бъде оправдана. Сред държавите с високи доходи Швеция предприе най-малко рестриктивния подход. Сравнението със съседна Норвегия прави ясен избора: безработицата в Швеция се увеличи с много по-малко, но броят на смъртните случаи е по-голям. Трябва да сме благодарни за шведския експеримент. Можем да се поучим от него, по един или друг начин.

Моето мнение обаче, в съответствие с това на здравните експерти и водещите икономисти, е, че блокадите са необходими, за да се предпазят здравните системи от колапс и да се постави болестта под контрол, пише Уулф. Те трябва да бъдат кратки. Невъзможно е хората да бъдат затворени безкрайно без огромни лични страдания и социални и икономически щети. Това очевидно е вярно там, където правителствата не са в състояние да предложат скъпите мерки за социална защита, осъществими в страните с високи доходи.

Блокадите трябва да осигурят кратко пространство за дишане, преди да преминем към това, което група от немски експерти нарича „стратегия, адаптирана към риска“. По време на блокирането правителствата трябва да направят всичко необходимо, за да избегнат повторното прибягване до такива тежки интервенции. Те нямат много време да го направят: няколко месеца, не повече. В противен случай може да нямат друг избор освен да имитират Швеция.