Кои са правилните стъпки за държавите в тази пандемия?

Съществената първа стъпка е блокадите да се отплатят, за да ни позволят да живеем без тях. Втората е минимизиране на икономическите щети. Тук акцентът трябва да бъде върху днес, а не върху високия публичен дълг и други тежести на бъдещето. Както при война, човек трябва да оцелее в настоящето, за да има смисъл бъдещето.

Има три основни съображения при обмислянето на това какво да се направи за овладяване на пагубното икономическо въздействие, отвъд отварянето на икономиката толкова бързо, колкото е разумно.

Първо, защита на слабите, както в рамките на държавите, така и между тях. Болест заплашва всички. Как човек реагира е мярка за нашите етични стандарти. От съществено значение е да се осигури основна икономическа сигурност за всички, ако те не са в състояние да работят. Временният универсален базов доход е един очевиден вариант. По същия начин и от съществено значение е да се намерят начини за подкрепа на уязвимите икономики. Има много радикални възможности. Една е огромна нова емисия на Специалните права на тираж на МВФ, като страните с високи доходи дарят своя дял в тръст в полза на най-уязвимите развиващи се икономики. Също така решаващо ще бъде спирането на плащанията за обслужване на дълговете до края на кризата.

Второ, не трябва да се вреди. Най-дълбоката рана ще бъде нанесена от пълното унищожаване на търговската система. Това би затруднило неимоверно възстановяването на глобалния просперитет след края на кризата.

Трето, да се изоставят изтърканите лозунги. Правителствата вече се отказаха от старите фискални правила, и с право. Централните банки също трябва да направят всичко необходимо. Това означава парично финансиране на правителствата. Централните банки претендират, че това, което правят е обратимо и по този начин не е парично финансиране. Ако това им помага да действат, няма проблем, дори и вероятно да е невярно. В еврозоната се говори много за еврооблигациите. Но подкрепата, която има значение, ще трябва да дойде от ЕЦБ. Няма алтернатива. Никой не трябва да се притеснява. Има начини за управление на последствията. Дори „хеликоптерните пари“ могат да бъдат напълно оправдани в такава дълбока криза.

Възникват и по-болезнени избори от тези. Извънредна ситуация като тази ще бъде използвана от потенциални тирани за засилване на властта им. В същото време ще трябва да се откажем от някои свободи временно. Управлението на такива болезнени компромиси зависи от високите нива на доверие и надеждност, трудно забележими характеристики на днешните демокрации. Но тестът е сега. Правителствата, които не успяват да се справят с тези предизвикателства, рискуват да се сринат. Политическите системи, които създават такива правителства, рискуват да загубят легитимността си. Трябва да направим следващите стъпки правилно. Всичко зависи от това.