Споделената цел на ЕС изисква споделено финансиране

Хиляди смъртни случаи. Рекорден ръст на безработицата. Статистиката разказва мрачната история за въздействието на коронавируса върху Испания и на други места. Тъканта и политическата спойка на обществата е поставена на изпитание. Това е най-големият тест за ЕС досега, пише за Financial Times Ана Ботин, изпълнителен председател на испанската банка Santander.

Европейската централна банка и регулаторите въведоха важни и навременни мерки, за да гарантират наличието на изобилна ликвидност в ЕС чрез закупуване на публичен и частен дълг. Европейската комисия създава споделен фонд в размер на 100 милиарда евро за защита на заетостта.

Тези стъпки, за съжаление, са изключения от правилото. Твърде често националният интерес вземаше връх над необходимостта от общоевропейски действия. Националните държави предадоха традиционните си позиции, разкривайки политическите линии на разлома в целия континент.

Така че сега, точно в момента, в който ЕС е изправен пред едно от най-големите си икономически и политически предизвикателства, мнозина в Европа изглежда са забравили основен принцип, благодарение на който блокът растеше и процъфтяваше. За повече от шест десетилетия споделеното чувство, че сме по-силни като действаме заедно, допринася за победата на мира, сближаването, демокрацията и правата на човека. Нашите постижения почиват на този принцип.

Когато министрите на финансите на ЕС се срещнат, те трябва да се споразумеят за общ план. Ако не действаме заедно сега, може да подкопаем вярата на обществото в този подход, а с него и във всичко, което е постигнато. Анкета от март установи, че 88 на сто от италианците смятат, че Европа не успява да подкрепи Италия в кризата, докато само 4 на сто вярват, че тя прави достатъчно. Две трети от италианците смятат членството в ЕС за недостатък.

Колкото по-дълго блокадата продължава, толкова по-голям е размерът на необходимото „мостово финансиране“. Малко или средно предприятие (МСП) с трима или четирима работници - огромното мнозинство от компаниите в Европа - не може да оцелее повече от няколко седмици без приходи. Банките искат да помогнат на бизнеса - и ние правим всичко възможно. Запазихме капитала именно за системни шокове като този. И Santander даде пример с намаляването на възнаграждението на висшите си ръководители и преустановяването на дивидентите. Това ще ни даде още повече огнева мощ. Но банките не могат да се справят сами.

Ето защо се нуждаем от нова схема за целия ЕС, основана на проста концепция: всички сме заедно в това. Ние представляваме една Европа и трябва да избегнем случилото се през 2012 г., когато един от малките ни клиенти във Валенсия трябваше да затвори магазина си, тъй като нямаше същия достъп до финансиране като конкурента си в Мюнхен, въпреки че беше еднакво продуктивен.

Тази ситуация се повтаряше в цяла Европа. Испанските граждани този път може да не приемат толкова тежко лекарство. В моменти като този страните с най-широк гръб би трябвало да понесат повече от товара.

Имаме нужда от национална гаранция във всяка държава и за всички компании, но особено за МСП. Германската схема, обявена в понеделник, предоставя пари в ръцете на бизнеса, като банките помагат за осигуряване на средствата сега. Това е еталонът. За онези членове на ЕС, които не могат да предложат програми от такъв мащаб поради фискални ограничения, Брюксел трябва да се включи, за да ги направи възможни. Трябва да гарантираме, че парите ще стигнат до хората и фирмите, които се нуждаят от тях по начин, който е прост, директен и бърз. Това е императивът.

Наред с това трябва бързо да върнем хората на работа. Непосредственият приоритет трябва да бъде ускоряване на тестването за коронавируса. Европейската бизнес мрежа трябва да бъде помолена да тества работниците, така че да можем да идентифицираме кой е прихванал вируса и кой безопасно може да се върне на работа.

Нашият свят няма да се върне към предкоронавирусното си съществуване. Трябва да мислим бързо и мащабно. Ако не корона облигации, може би е време да обмислим такива, подкрепени от ЕС.

Организациите - било то частни или публични - се доказват в кризи. Когато сме изправени пред трудни решения, които изискват компромис и радикални действия, бързо става ясно дали споделените принципи са наистина споделени, а общите ценности се поддържат от всички.

ЕС сега е изправен пред такъв момент на истината. Тестът е много прост: вярват ли всички държави членки, че сме „заедно в това“? Вярвам в Европа и искам ЕС да просперира след преминаването на тази криза. Така че се надявам отговорът да е „да“. Но часовникът тиктака.