Коронавирусът може да застраши властта на Путин

Най-лошото от предсказанията на руските наблюдатели - „разрушаването на системата“ или дори „най-големият катаклизъм от 1917 г.“ - все още не е вероятно, поне в краткосрочен план. В руската политическа система има достатъчно устойчивост, а и хората са твърде заети с оцеляването си, за да излязат на улицата. Няма съмнение обаче, че това ще бъде най-тежкото предизвикателство, с което президентът Владимир Путин се е сблъсквал през своите 20 години на власт.

През 2019 г. рейтингът му на одобрение спадна близо до най-ниското ниво в царуването му, според независимия изследователски център Левада. През март неговата популярност беше само с няколко пункта над дъното от 61% от ноември 2013 г. - три месеца преди окупацията на Крим. Неговата арогантна самокороноваща реч на 10 март пред Думата, в която той подкрепи предложението на депутатите да „нулира“ предишните си четири президентски мандата, за да се кандидатира отново през 2024 г., веднага бе отразена от почти половината от анкетираните руснаци. Социологическите проучвания установиха, че 46% не искат да го виждат в Кремъл след изтичането на настоящия му мандат.

След като каза на губернаторите на провинциите да направят най-доброто, на което са способни, но не им отстъпи нито правомощия, нито ресурси, за да постигнат много, Путин напусна Москва. Това неминуемо ще задълбочи усещането на народа, че е изоставен, както и неговото негодувание. Избраното от Путин убежище - бившата дача на Сталин покрай град Валдай - напомня за бягството на съветския диктатор в друга дача след нацистката инвазия на 22 юни 1941 г.

Инструментите, които служиха толкова добре на Путин в предишни кризи - телевизионна пропаганда, подкупи за обществени лидери и политици, избирателна репресия и най-вече доверието на хората в неговия късмет - вероятно този път няма да бъдат толкова ефективни. Сега само около половината руснаци вярват на контролираната от държавата телевизия, спрямо почти 80% през 2009 г. Дори ако Путин преодолее дългогодишното си нежелание да бръкне във валутните резерви на Русия и Фонда за благосъстояние, може да се окаже, че няма достатъчно злато, долари, евро и юани в хазната, за да се подпомогнат руснаците през кризата и да не се позволи на икономиката да навлезе в дълбока рецесия. Най-важното е, че само 35% от руснаците гледат на Путин като на националния лидер с най-голямо доверие, показва проучване, проведено през януари от Левада.

Репресията остава опция, но за първи път основни привърженици на президента могат да му обърнат гръб. По думите на водещия политически икономист Евгений Гонтмахер, те могат „скоро да бъдат тласнати към отчаяние“ поради липсата на пари дори за основни нужди. Насилието може да доведе до национална криза и дори 340-хилядната национална гвардия, която Путин сформира преди четири години от редиците на полицията и МВР, може да има проблеми с възстановяването на реда.

Путин вероятно ще спаси себе си и своя режим. Гневът обаче ще продължи да къкри и вероятно ще се надигне отново през 2024 г., когато руснаците ще трябва да участват в предизборен фарс, за да му придадат легитимност. Covid-19 може да не унищожи скоро президентството на Путин, но поставя бомба със закъснител под него.