Защо Уолстрийт запазва спокойствие на фона на протестите в САЩ?

Финансовите пазари имат история на пренебрегване на изблици на граждански и политически вълнения. Днес инвеститорите са съсредоточени върху възобновяването на икономическата активност в САЩ, а не върху сътресенията, обхващащи много американски градове след убийството на Джордж Флойд, невъоръжен чернокож, задържан от полицията, пише Майкъл Макензи за Financial Times. В сряда американските водещи индекси продължиха със силните си ръстове, а S&P 500 записа четиридневна печеливша серия – първата толкова продължителна от началото на февруари.

Инвеститорите могат да се позоват на историята, за да оправдаят спокойствието си. В края на кървавата 1968 г. индексът S&P 500 завърши годината с близо 11 ръст, включително реинвестираните дивиденти, въпреки убийствата на Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди, предизвикали граждански и политически сътресения. S&P завърши и 1992 г. на положителна територия след бунтове заради оправдаването на полицаи от Лос Анджелис, които пребиха друг чернокож - Родни Кинг.

Към края на миналия век процесът по импийчмънта на президента Бил Клинтън беше придружен от ръст на S&P 500 с по над 20% през 1998 и 1999 г. По-скоро, протестът „Окупирай Уолстрийт“, започнал в парк в Манхатън в края на 2011 г., беше придружен от повишение с 4,5 на сто на S&P 500.

Тези примери илюстрират как цените на акциите отразяват фокуса върху основните икономически и корпоративни данни, а не върху социални или политически трусове.

„Историята показва, че пазарите пренебрегват много различни бурни събития и го правят в продължение на десетилетия“, казва Никълъс Колас от DataTrek Research, който предостави годишните данни за S&P. „Това може да изглежда контраинтуитивно и може би дори неоснователно, но е абсолютно вярно.“

Увереността на Уолстрийт в наближаващото икономическото възстановяване през тази година, оправдало рязкото отскачане на цените на активите от техните дъна през март, подсказва, че най-лошото от коронавирусния шок е зад гърба ни. Пазарните настроения са обвързани с дългосрочните очаквания за растежа, като инвеститорите искат да изпреварят очаквания нов бизнес цикъл, въпреки нарастващата безработица и силния натиск върху малкия бизнес. Това е причината и за възстановяването на фондовия пазар, който скочи с една трета от края на март насам, оставяйки S&P 500 на 10% под февруарския си пик, въпреки че над 40 милиона души в САЩ потърсиха помощи за безработица.

Оптимизмът на инвеститорите също така отразява масивната подкрепа от Федералния резерв и фискалните стимули от Вашингтон. Политиката на евтини пари от страна на Фед, продължила повече от десетилетие, беше благодат за цените на активите, но същевременно засили неравенството в доходите. Междувременно дълбоко вкоренените и наистина потискащи социални проблеми в САЩ бяха изострени от двойния удар на здравната криза и икономическа карантина, който нарани особено тези от по-долните и по-уязвими слоеве на обществото.

Това в крайна сметка поражда важен въпрос за инвеститорите. Ще запълни ли огромното количество стимули дълбоката икономическа дупка, предизвикана от пандемията? Уолстрийт със сигурност очаква икономически възход, но инвеститорите също трябва да отчитат разкрасяването на ситуацията. Като се има предвид степента на срив в икономическата активност през последните месеци, всяко възстановяване би изглеждало впечатляващо, защото тръгва от толкова ниска база.

В дългосрочен план период на безработица над 10 на сто, придружен от фалити на бизнеси, само ще засили гражданските вълнения и неудовлетвореност спрямо правителството заради неговия подход към пандемията и ограниченията, наложени от карантината. Възможно е също самите протести да доведат до нова вълна от инфекции, която да наложи разширяване на икономически болезнените мерки. Този вид среда увеличава перспективата за предпазливи потребители, които спестяват повече, по този начин натежавайки на цялостното икономическо възстановяване.

Има известно очакване, че Уолстрийт ще преразгледа ситуацията, ако гражданските вълнения забавят възобновяването на икономическата активност. „Ако протестите или политическото им отражение започнат да вредят на потребителското доверие, това ще доведе до по-ниски цени на акциите за по-дълъг период от седмица или две“, посочва Колас.

Вероятността за бурно гражданско лято с продължаване на протестите може да не заличи бичите настроения на Уолстрийт относно икономическия отскок след Covid-19. Бавно възстановяване, което се проточва след лятото, напомняйки периода след финансовата криза, е друг въпрос. Протестите по американските улици са отчасти отглас на икономическите затруднения за хората. В крайна сметка Уолстрийт може да се окаже на грешната страна на историята.