Положението на Lufthansa става все по-драматично

И накрая, третият вариант е отхвърляне - с неизбежната последица за фалит на най-голямата авиокомпания в Европа. Това вероятно ще бъде проектирано като така наречената процедура на „защитен щит“. Целта е да може компанията да се реорганизира и да продължи дейността си. Ръководството и назначеният от съда администратор ще трябва да изготвят план за преструктуриране в рамките на три месеца. Той трябва да бъде приет от кредиторите и официално потвърден от съда.

Като акционер Тийле ще бъде третиран подчинено спрямо кредиторите. Предприемачът обаче би могъл да предложи обемен заем, който е необходим за продължаване на бизнеса. Lufthansa със сигурност ще има нужда от няколко милиарда евро. По-късно Тийле може да конвертира този заем в собствен капитал и по този начин да разшири контрола си над Lufthansa.

Но свързаните с това рискове са значителни. Така например в никакъв случай не е сигурно, че администраторът ще използва основния заем от Тийле. Парите също могат да дойдат от банки или, както в случая с Condor, от държавата. Във всеки случай федералното правителство трябва да се опита да предостави основния заем. Тъй като Тийле не е комарджия, той ще е наясно с тези рискове.

По-вероятно е той да има сложен план, с който да се опита да си осигури властта в авиокомпанията в средносрочен план. Известно е, че Тийле цени един предприемач: Херберт Кванд. В края на 1959 г. той спаси автомобилния производител BMW, който беше силно засегнат по това време, в много рискована кампания. Маневрата влезе в корпоративната история и със сигурност има паралели със случая Lufthansa.

И двете компании бяха или са в големи затруднения и се нуждаят от външна помощ. В BMW кормилото трябваше да поеме конкурентът Daimler-Benz: сделката беше прекроявана с цели седмици, с участието на Deutsche Bank, която по това време бе представена в контролния съвет както на BMW, така и на Daimler. И при Lufthansa преговорите се проточват със седмици - но в този случай - с държавата. И в двата случая съществуващите акционери не участват в тях. Те може да очакват сериозно размиване на участието си в Lufthansa, аналогично на BMW през 1959.

Поради тази причина малките акционери на автомобилната компания протестираха по време на решителното общо събрание през декември 1959 г. - подкрепени от дилърите на BMW. Херберт Кванд беше впечатлен. Всъщност той възнамеряваше да подкрепи договорената по-рано сделка. Но насилствената съпротива на общото събрание го накара да преосмисли действията си и тогава се прокрадна друга идея: Защо да не спаси компанията сам?

Драматургията в Lufthansa обаче вероятно ще бъде различна. Заради коронавируса събранието на акционерите е виртуално и има големи ограничения върху правата на акционерите. Няма да има права за изказвания, спонтанните противоречия не са възможни. Те трябва да бъдат подадени писмено до полунощ в понеделник вечерта. До неделя следобед нямаше такива. Засега не са публикувани допълнения към дневния ред.