Убит ли бе малкият спестител или сам дръпна спусъка?

Следователно рентиерите не са били убити от външни сили като технологиите - те сами са си го причинили. Свързаният фактор може да са по-строгите правила относно пенсиите с фиксирани плащания, при които импулсът да се изравнят активите и пасивите доведе до продажба на акции и покупка на облигации.

Това има няколко последствия. Първо, то може да помогне да се обясни защо инвестициите са слаби въпреки свръх ниските лихви през последните години. Бизнесът не може да заема при безрисковите лихвени проценти. Той се нуждае от собствен или рисков капитал, за да инвестира в нови фабрики или продукти. Ако рисковата премия се е повишила, въпреки намаляването на безрисковата възвръщаемост, тогава този капитал може да не е станал много по-евтин.

Второ, това означава, че има значителна премия при акциите, която е на разположение на тези, които желаят и могат да я уловят. Това е особено добра новина за всеки, който може да заеме близо до безрисковия лихвен процент и след това да инвестира с достатъчно дълъг хоризонт, за да елиминира колебанията при акциите. В това число влизат университетските фондации, както и държавните инвестиционни фондове.

Това също така предлага известна надежда за младите спестители, въпреки че е важно да се отбележи, че високата рискова премия на акциите не означава, че фондовият пазар е подценен. По-скоро сочи, че средната възвръщаемост на акциите за дълги периоди от време ще бъде значително по-висока от безрисковата ставка. (Краткосрочната и средносрочната траектория на борсата, както обикновено, само може да се гадае).

И накрая, голямата премия за акциите в комбинация с ултра ниските безрискови ставки е лоша новина за по-възрастните спестители и всички останали, които не могат да поемат риск. За пенсионерите болезненият избор между жалките лихви по банковите депозити, от една страна, или заплахата от борсов спад като този през март тази година, от друга, само ще се влошава. Това може също да задълбочи неравенството, тъй като именно тези с по-голямо богатство са по-способни да откриват и поддържат рискови инвестиции.

Подобно на случилото се в селската къща в стил Агата Кристи, на традиционния рентиер, който иска да живее от сигурната доходност на вложенията си, ще му е трудно да оцелее през 21 век. За онези, които могат да толерират известна волатилност при акциите, обаче, нарастващите редици на отбягващите риска ще създадат възможности.