Сблъсъкът между Тръмп и Меркел има тридесетгодишна предистория

Все още е твърде рано да се съди за ефикасността на американските санкции срещу немските газопроводи, претенциите към германската телекомуникационна инфраструктура, настояването за повече военни разходи и цялостното осъждане на международната дипломация на Германия. Но ще е добре критиците, които са ужасени от продължаващата обсебеност на администрацията на Тръмп от неизпълнението на съюзническите задължения от Германия, да помислят колко далеч ще стигне една администрация на Байдън в обратната посока.

Ще бъде ли лесно за Байдън да поддържа безусловни гаранции за сигурността на Германия и нейните съседи при положение, че Берлин купува повече газ от Москва, разширява търговските си връзки с Пекин и отказва да помогне за разрешаване на американските търговски проблеми с Брюксел?

Това не са просто въпроси за „справедливостта“, а за основите на съвременна Германия. Помислете за несигурните обстоятелства, които определят двойствената позиция на Германия като най-богатата страна в Европа и една от най-пацифистките членки на НАТО.

Макар руската заплаха да надвисва над Полша, Швеция, Финландия и Прибалтика, Кремъл едва ли се смята за опасност в Италия, Испания и Португалия. Франция се опитва да възроди пълноценното френско-руско партньорство, докато Великобритания вече не е обвързана с консенсусните изисквания на Брюксел. Като се има предвид острата асиметрия в европейските разбирания за заплаха, масираното американско присъствие наистина е лепилото, което скрепява архитектурата на сигурността на Стария континент и запазва непокътната германската следвоенна идентичност.

Но ако САЩ някога се оттеглят съществено от Европа - както военният план на Тръмп предполага, че може да стане, и както подсказват събитията в Южнокитайско море - Германия ще се окаже в своеобразна усмирителна риза.

Като център на политическата и икономическата мощ в Европа, Берлин ще се превърне в основна цел за исканията на северните, балтийските и държавите от Вишеградската четворка да се направи и похарчи повече за отбрана, както и ще е обект на френските призиви за деамериканизация на европейската сигурност и фокус на руските опасения от ремилитаризация на Германия. Германските лидери също така ще се сблъскат с вихър от разнолики вътрешни страсти, от застъпничество за нова ера на германска военна сигурност до истински ужас от идеята за отваряне на най-мрачната кутия от германската психология.

Меркел прекара 15 години, залагайки, че стабилният растеж, пълната заетост и високите заплати могат да държат затворена тази кутия и че американските военни могат завинаги да потискат немските кошмари. Трагичната ирония на последната й година на поста е, че тези две стратегии се сблъскаха и че трансатлантическите връзки ерозираха толкова много при нейното управление.