Ще се съживи ли трансатлантическото партньорство, ако Байдън влезе в Белия дом?

„Стилът има значение и подходът на (Тръмп) е брутален, едностранен и несъдействащ, но общата нишка на относително изключване от международната сцена вероятно е необратима“, допълва той.

Дали администрацията на Байдън би била по-готова да се включи, ако Турция използва сила, за да оправдае претенциите си за континентален шелф в богатия на газ регион на Източното Средиземноморие? А ако Ливан изпадне в граждански размирици и глад след катастрофата в пристанището в Бейрут, което да предизвика бежанска вълна? Ако прокси войната в Либия накара Обединените арабски емирства, Египет и Русия да избухнат срещу Турция и Катар? Или ако Русия се намеси в Беларус, за да смаже протестите след оспорваните избори?

Стратегическата насоченост на Вашингтон към Източна Азия и далеч от Европа и Близкия изток, която започна при Обама, води до постоянно преразпределение на военната сила и икономическия фокус в отговор на позицията на Китай като основен предизвикател на глобалното господство на САЩ.

Подобно на Тръмп, Байдън ще очаква Европа и НАТО да понесат повече от тежестта за сигурността в Близкия изток. Европейските правителства може би са по-склонни да помогнат, ако политиката на САЩ по отношение на Иран и израелско-палестинския конфликт се промени в сравнение едностранния стремеж на Тръмп за смяна на режима в Техеран и от мирната сделка, която е силно насочена към Израел. Дали обаче европейците разполагат със средствата или политическата воля за справяне с някое от тези предизвикателства, това е много съмнително.

Истинският лакмусов тест за американско-европейското сътрудничество при администрация на Байдън вероятно ще е свързан с Китай. По този въпрос европейците далеч не са обединени помежду си, но са нетърпеливи да избегнат новата Студена война, която Тръмп повлече.

Тони Блинкен, един от висшите съветници по външна политика на Байдън, казва, че това как да се справи с Пекин е най-важният въпрос, с който демократичният президент би се сблъскал. „Няма по-важна връзка в света от САЩ и Китай. Трябва да работим заедно, за да я оправим“, коментира той на скорошна видеоконференция.

Като се има предвид тази нова реалност, ще е необходимо повече от надежда или пожелателно мислене, които изобилстват в коридорите на Брюксел, за да се възстанови трансатлантическото партньорство. Накратко, Европа трябва да спре да третира САЩ като Големият брат, на който винаги може да разчита, че ще изплаши хулиганите от квартала, а по-скоро да залага на равенство в партньорството, в което и двете страни носят еднаква тежест.

Европейците трябва да работят с Вашингтон за реформиране на Световната търговска организация и подновяване на трансатлантическите търговски преговори с нова гъвкавост на селското стопанство и космическите субсидии, ако Вашингтон отмени наказателни мита за стоки от ЕС. Европейските страни, включително Франция, би трябвало да се съгласят да се откажат от прилагането на цифрови данъци, ако САЩ се ангажират с добросъвестно договаряне на принципите на корпоративното данъчно облагане в ОИСР с определен срок. Те също така трябва да засилят общите си усилия за отбрана с по-силен европейски стълб в НАТО и да възприемат по-твърд тон към Китай, като настояват за инвестиционна реципрочност и защита на критичната инфраструктура и технологии.

ЕС също така трябва да предложи постоянен трансатлантически консултативен форум по чувствителните въпроси за трансфера на технологии и инвестиции, отворен за партньори като Канада, Япония и Австралия.

Не е сигурно, че Байдън би желал или би могъл да прекрати този постоянен дразнител в трансатлантическите връзки. Правителствата на ЕС обаче трябва да изяснят, че това е условие за добросъвестно сътрудничество между съюзниците при справянето със стратегическите предизвикателства. Европа трябва да предложи на президента Байдън по-улегнало партньорство, но не и подчинение. В опасен и несигурен свят възстановяването на трансатлантическите връзки след разрушителната атака на Тръмп трябва да бъде основа за възстановяването след коронавируса. Това трябва да е основен приоритет от двете страни на Атлантическия океан.