Ще се съживи ли трансатлантическото партньорство, ако Байдън влезе в Белия дом?

„Ще се върнем“. С тези думи, произнесени по време на конференцията по сигурността в Мюнхен през 2019 г., Джо Байдън стопли сърцата на европейците, отчаяни от хаотичната, безразлична и понякога открито враждебна външна политика на президента на САЩ Доналд Тръмп, пише в свой анализ Пол Тейлър, редактор в Politico.

Дори обаче демократичният кандидат за президент да спечели изборите, ще са необходими повече от топли чувства, за да се възстановят трансатлантическите отношения, посочва Тейлър.

Със или без надежден партньор в Белия дом, Европейският съюз (ЕС) и водещите европейски сили ще трябва да се научат да живеят в свят, в който Вашингтон може би все още е най-добрият гарант за сигурността на континента. От тях ще се изисква да направят повече, за да докажат полезността на трансатлантическото партньорство.

„Не можем просто да чакаме, докато Байдън пристигне. Трябва да имаме план“, казва Дейвид О'Съливан, който беше посланик на ЕС във Вашингтон до миналата година. „Какво е нашето предложение? САЩ са нашият незаменим партньор в обозримо бъдеще. В наш интерес е да укрепваме американското лидерство, а не да го подкопаваме. Каква цена сме готови да платим, за да постигнем балансирана програма?“, посочва той.

В речта си в Мюнхен Байдън призова за реформа на НАТО, която да посрещне уникалните за века заплахи, и обеща "сериозна координация и изграждане на консенсус". В последните си изказвания и статии той се зарече да се върне в първия ден от президентството си към Парижкото споразумение за борба с изменението на климата и към Световната здравна организация. Той също така обеща да се присъедини към иранската ядрена сделка, от която Тръмп се отказа, ако Техеран започне да я спазва, и потвърди недвусмислено клаузата за взаимна отбрана на НАТО.

Всичко това ще бъде добре дошло за европейските политици, които искат да възстановят едно от най-успешните партньорства в историята и да отговорят на глобалните предизвикателства наред със САЩ, вместо да реагират отбранително на бурите в Twitter на „главния туитващ“.

Докато от демократичната администрация във Вашингтон може да се очаква да се консултира повече със съюзниците, да бъде по-активна дипломатически и да подкрепя международните институции, президентството на Байдън няма да отбележи завръщане към ерата след Втората световна война, в която Европа би могла да си позволи да живее удобно под американския чадър.

Жерар Арауд, бивш френски посланик във Вашингтон, твърди, че националистическият изолационизъм на Тръмп не е отклонение. Напротив, той казва, че е дълбоко вкоренен в историческото подозрение на САЩ за чужди заплитания. Така че който се озове в Белия дом през 2021 г., няма да се върне към либералния интервенционизъм или към глобалната американска хегемония.

„Тръмп следва стъпките на (бившия президент на САЩ Барак) Обама, който разбра изтощението на американския народ от задграничните намеси“, пише Арауд в книгата си „Дипломатически паспорт“, публикувана в края на миналата година.