Изтеглянето на близо 12 000 американски военни от Германия потвърждава една константа: измежду съюзниците на САЩ, с които обича да се държи грубо, Доналд Тръмп винаги запазва специално място за Германия на Ангела Меркел, пише агенция „Франс прес“ в свой материал, цитиран от БТА.
По-рано през седмицата Пентагонът обяви напускането на над една трета от разположените му в германски бази войски. Част от тези войници ще останат в САЩ, а останалите ще бъдат предислоцирани в други европейски страни.
Президентът на САЩ не пощади Берлин, който традиционно е един от най-близките съюзници на Вашингтон на Стария континент.
„Германия е некоректен платец. Германия дължи милиарди и милиарди долари на НАТО и няма никакво намерение да ги плати", каза той. „Писна ни да ни вземат за глупаци. Съкращаваме силите си, защото те не си плащат", заяви милиардерът републиканец.
Няма значение, че министерството на отбраната се опита да представи решението като стратегическо предислоциране.
Според Рейчъл Рицо от мозъчния тръст „Труман Сентър“ „това решение си е наказателна мярка към Германия". „Това е оскърбление за един от най-близките ни съюзници", възмути се на свой ред сенаторът демократ Робърт Менендес.
Смятаният за недостатъчен германски финансов принос към военните разходи на алианса е един от главните поводи за недоволство на Доналд Тръмп, въпреки че дядо му по бащина линия е бил германец, роден в рейнско село преди да прекоси океана.
„Той изпитваше известна неприязън към Германия още през 80-те и 90-те години, когато се оплакваше, че американците трябва да плащат за сигурността на съюзниците си, а германците се възползват от това и не дават свой принос", припомни неотдавна Суда Дейвид-Уилп от мозъчния тръст „Германски Фонд Маршал".
Завидният износ на Берлин подхрани раздразнението на Доналд Тръмп, който беше избран с обещанието да възстанови баланса в търговските отношения с партньорите, дори ако трябва редовно да заплашва да обмити вноса на автомобили, които са водещ продукт в германската икономика.
„Диаметрално противоположни“
След като Тръмп влезе в Белия дом, финансовото разногласие дори предизвика паметен сблъсък на срещата на върха на НАТО в Брюксел през юли 2018 г., когато американският президент обвини Германия, че е „пленник на Русия".
„Тя плаща милиарди долари на Русия за енергийни доставки, а ние трябва да плащаме, за да я защитаваме от Русия", заяви той, имайки предвид проекта за газопровод „Северен поток-2", на който Вашингтон твърдо се противопоставя.
Месец по-рано срещата на върха на Г-7 в Канада вече беше повлияна от настроенията му. Конфронтацията беше обобщена в една снимка, на която канцлерът Ангела Меркел е изправена и е опряла ръце на масата срещу бившия нюйоркски бизнесмен, който седи със скръстени ръце от другата страна.
Тези двама лидери с диаметрално противоположни характери така и не можаха да завържат сърдечни отношения.
Суда Дейвид-Уилп призна, че фактор в това вероятно е била и предполагаемата неприязън на американеца към жените, особено към силните жени.
Специалистката подчерта, че канцлерът несъмнено е подразнила президента с урока си за демократичните ценности ден след изненадващата му победа през ноември 2016 г. Или като заяви, че европейците трябва да поемат съдбата си в собствените си ръце, защото повече не могат да разчитат на американския съюзник.
Доналд Тръмп пък и преди, и след избирането си, редовно се меси в германския дебат за имиграцията и остро разкритикува безумното според него решение на канцлера християндемократ да приеме масово бежанци през 2015 г.
Оттогава, обратно на френския президент Еманюел Макрон, който се старае да афишира приятелството си с американския си колега, Ангела Меркел, която е далеч по-малко сърдечна и експанзивна, не се колебае да му казва „не".
Най-пресният пример беше когато тя, „заради пандемията", провали плана му да събере на живо лидерите на Г-7 в САЩ през юни.
Дали евентуална победа на президентските избори през ноември на кандидата на демократите Джо Байдън, който е по-привързан към традиционните съюзи на САЩ, ще позволи да се успокои напрежението?
Не е толкова просто.
„Германия беше най-атлантическата държава, тази, която залагаше на трансатлантическите отношения. Германското обществено мнение обаче се промени и ще е грешка да се мисли, че избирането на Байдън ще е достатъчно за възстановяване на отношенията", каза през юни Иван Кръстев от българския Център за либерални стратегии.
(БТА)


Нови HD фарове превръщат нощното шофиране в интерактивно преживяване
Обявиха приема на кандидатурите за годишните студентски награди на Община Варна
Варна отново се включва в Световния ден на ходенето
Областният управител на Варна и зам.-посланикът на Япония у нас обсъдиха новата визия на правителството
Началникът на отбраната е подал рапорт за освобождаване от военна служба
Дъждовната вода ще мие електробусите в бъдещия зелен гараж на София
Кои храни поскъпнаха тази година заради климатичните промени
Toyota обмисля да продава японския отговор на Rolls-Royce по света
16 водещи експерти търсят къде ще бъде капиталът през 2027 г. на форума „Силата на инвестициите“
Бърнам рискува с радикални промени, знаейки, че могат да се обърнат срещу него
Stellantis спира три завода във Франция заради дефицит на батерии
Мерките на САЩ срещу китайците удрят... Mercedes и Volvo
Как бързо да възстановите сцеплението върху лед
Полицаи си поръчаха тунинговано Ferrari 812
Шефката на General Motors печели колкото за една нова кола... на час
Лейди Гага иска дъщеря ѝ да има нормално детство
Нумерологична прогноза за месец октомври 2026
Нов спор между Атина и Скопие: Гърция настоява за промени в учебниците
преди 6 години ами като е 51 ви щат ... освен туй толкоз години на хранилка ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар