Тръмп се присъединява към Пекин в „демонтирането“ на демокрацията в Хонконг

Бизнес елитът в Азия помни прословутата статия във Fortune „Смъртта на Хонконг“ от 1995 г. - две години преди прехвърлянето на града от британско към китайското управление.

Според същия този елит Китай не би посмял да „убие“ своята гъска, която снася златни яйца. Според тези бизнес лидери планът на Пекин е да проектира структурата на Хонконг върху континенталната част, а не да стъпче капиталистическата магия на мегаполиса, пише Nikkei Asia Review.

Но нещата се променят с появата на Си Дзинпин, които започва да „китаизира“ Хонконг. Сега този бизнес елит осъзнава своята наивност, докато натискът на Пекин превръща Хонконг в южния вариант на Шънджън.

И все пак Fortune не позна в едно нещо. Това, че багерите, които сриват демокрацията в града,  ще се ръководят не само от Пекин, но и от Вашингтон. 

Докато се опитваше да изглежда силен относно Хонконг, президентът на САЩ Доналд Тръмп предостави политическо прикритие на Си Дзинпин да защити китайската позиция. Държавният лидер на азиатската страна превърне своя хонконгски „пуч“ в отмъщение заради намесата на САЩ.

Можем само да се надяваме, че Тръмп не дава лиценз на Си да действа по подобен начин и срещу Тайван.

Изпращането на американския здравен секретар Алекс Азар в Тайпе по-рано тази седмица подчертава надигащата се тревожност около този въпрос, особено, след като външният министър на Тайван Джоузеф Ву заяви, че Китай засилва натиска си да превърне страната в следващия Хонконг.

Кристално ясно е, че Хонконг го няма, поне не и в смисъла на специалния административен район от 1997 г. Законът за националната сигурност, наложен на Хонконг от Комунистическата партия на Си Дзинпин, и последвалите арести на журналисти и лидери на протестите доведоха до тази промяна.

И въпреки това, смъртта на града изглежда естествено продължение на това, което китайският президент прави на територията на континенталната част от 2012 г. насам.

Превръщането на Хонконг в поредния голям китайски град отразява решимостта на Си Дзинпин да върне часовника на Китай към едни отминали, тъмни времена, вместо, както се пропагандира междувременно, страната да се превърне в синоним на бъдещето.

Натискът на Си спрямо медиите не показва сила, а несигурност. Този „голям скок назад“ се доказва и от засиления контрол върху киберигурността, който реално превръща страната в значително по-несигурно място спрямо държавата отпреди десетилетие.

Подобно нещо се случва и на друго място – в Америка на Тръмп. Президентът на САЩ е забравил, че докато се опитва да победи Китай, той не трябва да допуска страната му да се превърне в западен вариант на азиатската икономика. Атаките на Тръмп срещу медиите, пренебрежението му към демократите и премеждията му с TikTok и WeChat са присъщи повече на Мао Дзедун, отколкото на Роналд Рейгън.

„Китайските ястреби са зад волана в администрацията на Тръмп и шофират възможно най-бързо“, коментира анализаторът Артър Кробър от Gavekal Research.

Летящите санкции на Тръмп срещу Хонконг не правят нищо в подкрепа на демократичното движение там. Отнемането на специалния търговски статут на града - принуждаването му да постави етикет „Произведено в Китай“ върху стоките, насочени към САЩ - ще ускори краха на местната икономика. Това ще струва много работни места в Хонконг и ще изостри неравенството. Действията на Тръмп го превръщат в активен сътрудник в демократическия демонтаж на ключовата азиатска икономика.