Има ли място за уран в инвестиционните портфейли?

Прекарах последните няколко месеца на карантина, ровейки се в редица чудесни книги, от които несравнимо най-любимата ми е „Никога апокалипсис” от базирания в САЩ природозащитник Михаел Шеленбергър, пише за Financial Times частният инвеститор Дейвид Стивънсън.   

Шеленбергер иска да се откажем от идеите за устойчива енергия (например чрез използване на дървесина) в развиващия се свят и да насърчим използването на природен газ като мост, както и възобновяеми или (още по-спорно) ядрени източници, когато енергийните мрежи станат по-напреднали.

Лично аз никога не съм разбирал защо толкова много природозащитници са против ядрената енергия. Струва ми се, че почти сигурно ще се нуждаем от базови ядрени мощности, съставляващи около 25-45 процента от общото производство, за да извършим въглеродния преход. Предчувствам, че ще е трудно възобновяемите източници да осигурят 100 процента от бъдещата ни енергия. Това не значи, че е невъзможно делът им да стигне 50-70% плюс съхранението, но отвъд това ядрената енергия има своята роля.

Разбирам, че има практически икономически притеснения относно разходите, но дори и те изглеждат погрешни. Ние отказахме да въведем въглеродни данъци, за да подпомогнем икономиката на ядрената енергия, а в Обединеното кралство и настоявахме за използването на странен процес на частно финансиране, който е напълно неподходящ за начални ядрени капиталови разходи.

Въпреки това има признаци за плавен напредък в развития свят, който е най-трудната среда за ядрената енергия.

В САЩ (които имат 95 реактора) правителството сега предлага на атомните централи данъчни отстъпки заради нулевите им въглеродни емисии. Това помага да се изравнят конкурентните условия с възобновяемите енергийни източници и изкопаемите горива. След правителствени предложения за затваряне на реакторите, Южна Корея (с 24) и Тайван сега гласуваха да запазят тези централи.

Франция удължи срока за намаляване на ядрения дял в енергийния си микс. Тя целеше снижаване до 50% до 2025 г., но това беше удължено с 10 години. Наблюдаваме раздвижване и в Япония, където правителството рестартира ядрените си станции, като пет бяха пуснати онлайн през 2018 г.

От решаващо значение е, че ядрената енергия преживява ренесанс в развиващия се свят и особено в Азия. Очаква се глобалният ядрен оперативен капацитет да се разшири до около 465 гигавата до 2025 г. от около 350 през 2016 г. Китай, с 47 съществуващи реактора и още 56 на път, е начело, следван от Индия и Русия. ОАЕ планира четири реактора.

Човек може да си представи ситуация, в която развитите страни продължават да имат хладно отношение към ядрената енергия, но въпреки това развиващите се настъпват в тази област. Съчетайте това с неотдавнашните съкращения в добива на уран (15% спад, отчасти поради пандемията) и нарастващото използване на спот пазарите за доставка (за разлика от дългосрочните договори с фиксирана цена), и можем да започнем да разбираме защо тази суровина е поскъпнала с над 30 процента тази година.