Има ли място за уран в инвестиционните портфейли?

Добивът на уран е индустрия, в която достъпът до няколко ключови стратегически резерва е много важен. Петте най-големи производители заедно контролират около 60% от производството, а първите 10 - около 85%. Около половината от мощностите са разположени в региони с геополитически риск, предимно в Казахстан и Русия, докато САЩ имат нищожния дял от 0,1% от производството през 2019 г.

Друг фактор, който трябва да се има предвид, е увеличаването на средствата за ESG (екологично, социално и управленско) и SRI (социално отговорно) инвестиране. Досега морално чувствителните мениджъри на тези фондове са странно пасивни относно ядрената енергия, но не виждам друг избор освен да се ангажираме с инвестиции в индустрията, ако сериозно се стремим към преход към по-чиста енергийна система в световен мащаб.

Всеки авантюрист, който иска да инвестира в тази ниша, има като цяло три възможности. Първо, той може да купи акции на някоя от големите уранодобивни компании, като Cameco вероятно е начело на списъка. Този базиран в Канада и листнат на борсата производител е вторият по големина в света, с мини в басейна Атабаска в провинция Саскачуан. През трите месеца до юни той бе спрял производството, което вероятно ще бъде възобновено едва през септември. Компанията може да се похвали със силен баланс с 878 млн. канадски долара кеш, а акциите й са сравнително лесни за закупуване чрез британски брокери.

На следващо място е Yellow Cake, относително нова борсово търгувана инвестиционна схема (в която имам дял, макар и миниатюрен). Това е всъщност фонд, който държи уранов оксид на безопасни места, като цената на акциите му се покачва или намалява заедно с тази на суровината.

При листването си през юли 2018 г. той набра 200 милиона щатски долара и в момента притежава 9,32 милиона фунта физически уран, оценен на спот цена от 32,60 долара за фунт при средна покупна от 21,71. Нетната стойност на активите (НСА) на акция в края на юли беше 2,77 паунда, но цената на акциите се движи около 2,19 паунда, което накара компанията да извърши серия от обратни изкупувания. Акционерите включват добре известния американски фонд за инвестиране в стойност Kopernik, LGIM и Putnam Investments.

На последно, но в никакъв случай и по важност, място, идва схемата с най-голям ливъридж, а именно фондът наречен Гайгеров брояч, който е фокусиран върху добивните фирми със средна и малка капитализация. Този отдавна създаден фонд нямаше силно десетилетие - цените на урана бяха в 10-годишен мечи пазар, предизвикан от кризата във Фуджияма - като акциите му се понижиха с 1,8% през 2018 г. и 18,5% през 2019 г.

Но мисля, че има светлина в края на тунела. През последните месеци акциите на фонда започнаха да се търгуват по-високо - от отстъпка спрямо НСА към премия в рамките на 2%.

Струва си да разгледате тези и други опции, ако споделяте моите усещания относно необходимостта от ядрената енергия. Просто се уверете, че подхождате внимателно.