Как 70-те години променят американската икономика

Но след 1973 г. това енергийно море вече не беше сигурно. Плавният напредък на индустриалните технологии към по-големи, по-бързи и по-мощни машини, който вече беше затруднен от неуспеха на ядрената енергетика да измести петрола, спря през 1973 г. Вместо да намерят нови начини за използване на още по-изобилна енергия, производителите насочиха усилията си към правене на повече с по-малко. Производителността в промишлеността продължи да се увеличава, но значението на сектора за икономиката ставаше все по-малко.

Петролният шок вероятно е предизвикал и скока в инфлацията. Цените са растели в края на 60-те, но след 1973 г. са достигнали до нови върхове.

Водещата теория е, че Федералният резерв е реагирал на петролните шокове с разхлабване на парична политика, което е предизвикало самозатвърждаваща се спирала в инфлационните очаквания.

Работниците може да не са били подготвени за тази ускорена инфлация. Когато погледнете графиката на номиналната почасова ставка - тоест некоригирана с инфлацията - е удивително колко малко е растяла.

Това сочи, че работниците не са били много добри в договарянето на компенсация заради инфлацията, което позволява неочакваният й скок да доведе до рязко намаляване на реалните заплати, като възнагражденията растат по-бавно от производителността. А окончателното средство за борба с инфлацията - вдигането на лихвите от Федералния резерв при председателя Пол Волкър в началото на 80-те години - довежда до остри рецесии, които увеличават безработицата и спомагат за задържането на заплатите.

Така че петролният шок би трябвало да е в основата на икономическата промяна, започнала в началото на 70-те години. Разбира се, има и други потенциални причини. Една от тях е намалялото членство в профсъюзи, което вероятно е понижило преговорната сила на работниците.

Но дори тук петролната криза вероятно е оказала своето влияние чрез свиване на силно синдикализираните промишлена и добивна индустрии и чрез отслабване пазарната сила на трудещите се по време на рецесиите. По подобен начин нарастващото значение на финансовия сектор, който набира сила след 1980 г. и се смята, че е изострил неравенството, би могло да е причинено отчасти от компании, търсещи по-печеливши дейности след стагнацията в транспорта и тежката индустрия.

Ако краят на ерата на евтиния петрол наистина е отговорна за много от тези негативни структурни промени в икономиката на САЩ, тогава едно очевидно решение е намирането на по-добър енергиен източник. Тази алтернатива може вече да е налице: слънчевата енергия става удивително евтина. Но за да замести истински петрола, тя трябва да бъде не просто евтина за улавяне, но и лесна за транспортиране. Това означава, че се нуждаем от много по-голям напредък при батериите и другите технологии за съхранение. Правителствата трябва упорито да преследват голям пробив в тези технологии, така че ерата на евтината енергия да се завърне - а заедно с нея, надяваме се, и повсеместният просперитет.