Предложението за програма за зелено кредитиране на ЕЦБ се посреща със скептицизъм

Стремежът към програма за зелено кредитиране на Европейската централна банка (ЕЦБ) в помощ на борбата с изменението на климата предизвиква скептицизъм, въпреки че привлича интереса на председателя на банката Кристин Лагард, пише Bloomberg.

Повечето членове на борда, включително Изабел Шнабел от Изпълнителния съвет и шефът на Бундесбанк Йенс Вайдман, се противопоставят на предложението на кампанията „Позитивни пари“ на банките да се предоставят дългосрочни заеми за финансиране на екологични инвестиции.

Аргументите им са различни – от технологични трудности до настояване, че подобен активизъм е работа на правителствата, а не на централните банки. Това е в рязък контраст с коментара на Лагард в Европейския парламент миналия месец, че тя е "много доволна", че представител на ЕЦБ ще изслуша плана.

Лагард се застъпва отдавна за по-активна роля на ЕЦБ в така наречения зелен преход. Това е послание, което тя повтаря, дори и след като пандемията започна да оказва извънреден натиск върху икономиката и паричната политика. То намери място и в стратегическия преглед, който трябва да приключи следващата година.

Кампанията „Позитивни пари“ е разработена в сътрудничество с Лабораторията за устойчиво финансиране. Идеята е ЕЦБ да се да се върне към съществуващия механизъм за стимулиране, известен като TLTRO - целенасочени операции за дългосрочно рефинансиране. Съгласно тази програма банките могат да получават дългосрочни заеми с нулеви лихвени проценти, ако използват финансирането за предоставяне на кредити на компании и домакинства, насочени към екологични разходи.

Отвореността на Кристин Лагард към идеята напомня много на един дебат от миналата година дали ЕЦБ трябва умишлено да направи програмата си за покупка на облигации по-екологична. Това бързо се успокои на фона на гласната опозиция. Икономистите, включително Пиет Кристиансен от Danske Bank и Катарина Утермьоел от Allianz, предсказват същата съдба за предложението за зелени заеми.

„Ентусиазмът на Лагард да подкрепи промяната към по-устойчива икономика е много положителен“, казва Кристиансен. Според него обаче „вероятността за такъв инструмент е сравнително ниска.“

За Вайдман последното предложение отива твърде далеч. Германецът отдавна се притеснява, че ЕЦБ рискува да не изпълни мандата си да осигури ценова стабилност, ако поеме изпълнението и на други цели. „Считам борбата с изменението на климата за задача на века, която трябва да се ускори. Паричната политика обаче няма роля в структурирането на това, както няма роля в индустриалната политика“, посочва той.

Вайдман предпочита да фокусира усилията на централните банки върху защитни мерки - включително изменението на климата в икономическите модели и в управлението на риска.

Притесненията на други длъжностни лица, включително Шнабел, са свързани с техническата осъществимост. Зелена програма за банково кредитиране ще изисква каталог с определения за това какво представлява устойчиво финансиране, посочва тя. Това е в процес на изпълнение в Европейската комисия в Брюксел, но няма да бъде приложимо поне още една година.

„В момента това би било дори невъзможно, бих казала. Освен това би повдигнало оперативни проблеми. По принцип може да се мисли за това, но има процес, който трябва да протече“, коментира тя.

Понастоящем повечето банки не събират информация дали проектите, които финансират, са зелени. Опитите за това биха били скъпи и сложни - за кредиторите и за ЕЦБ, която ще трябва да излезе със система за повторна проверка. „ЕЦБ вероятно ще издържи на изкушението да прибегне до директно екологизиране на своята парична политика“, посочва Утермьолер от Allianz. „Централните банки не трябва да бъдат само наблюдатели в борбата срещу изменението на климата, а трябва да подбират битките си разумно“, заключава тя.