Европа е напът да повтори фискалната си грешка от 2011 г.

Пролетните срещи на МВФ, срещата на министрите на финансите от Г-20 и последната среща на високо равнище на лидерите на ЕС изглежда показват неуспех в международната координация на икономическата политика. Въпреки че МВФ призова за амбициозна международна подкрепа, той не дава пример, като е отпуснал само около 10 процента от наличните си кредитни ресурси, пише за Financial Times Шанин Валее, бивш съветник на председателя на Европейския съвет и на френския икономически министър, и настоящ старши член на Германския съвет за външни отношения. 

Финансовите министри от Г-20 се пазарят за удължаването с шест месеца на скромния дългов мораториум за развиващите се страни, като са отложили само 14 млрд. долара лихвени плащания. Те дори още не са обсъждали по-амбициозен, координиран отговор. Финансовият министър на САЩ Стивън Манучин подтикна колегите си „да не оттеглят преждевременно решаващата икономическа подкрепа“, но самият той не е в състояние да прокара през Конгреса фискалния пакет от 1,8 трлн. долара, от който според Белия дом се нуждае американската икономика.

Междувременно европейските лидери наскоро умишлено не включиха бюджета на ЕС и плана за възстановяване в дневния ред на срещата си на върха поради страх от провал на преговорите. В резултат на това те почти не се опитаха да преодолеят различията относно пакета за възстановяване и устойчивост в размер на 750 милиарда евро, договорен през юли.

Остават неизяснени ключови въпроси между Европейския парламент и държавите членки, поради което виси дамоклов меч над целия план. Това, което изглеждаше като исторически пробив през юли, все повече прилича на блато, което поглъща изключителната политическа добронамереност, като създава много несигурност и не води нито до голям хамилтънов (по името на американския финансов министър, който обединява дълговете на отделните щати - бел. прев.) скок напред, нито до много значим фискален стимул.

Може би най-обезпокоителното е, че много страни членки все още залагат на рязко възстановяване през 2021 г. и планират съответна фискална политика. Малко разбират наистина, че макар политическото споразумение от юли да може да се окаже повратна точка за европейския фискален федерализъм, то няма само по себе си да адресира дълбочината и широчината на икономическия шок през 2020 и 2021 г. Силата на инициативата се криеше във факта, че чрез частично споделяне на усилията за възстановяване тя би подкрепила политически вече мащабните фискални реакции на страните, както и програмата за закупуване на държавен дълг от Европейската централна банка.