Европа е напът да повтори фискалната си грешка от 2011 г.

Проектобюджетите, представени от всички държави членки неотдавна, сочат, че това послание не е било чуто. Всъщност пикът на националните стимули изглежда премина. Германия планира да намали бюджетния си дефицит през следващата година до 4,25% от брутния вътрешен продукт от 6,25% през тази. Франция също се готви да съкрати дефицита си. Тази двойка задава тона на останалата част от Европа.

Междувременно пандемията в Европа не е овладяна, седмичното ниво на жертвите се връща към априлския си връх, а икономиката далеч още не е на пътя на възстановяването. Тази европейска икономическа грешка в развитие поражда много прилики със самопредизвиканото двойно дъно от 2011 г.

След известни колебания ЕЦБ изигра своята роля в предоставянето на значителен стимул и с основание призова за общ европейски отговор. Но тя остава твърде плаха по отношение подкрепата си за смела фискална експанзия от страна на националните правителства.

Членът на управителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел подчерта, че „не е моментът да се притесняваме, че нарастващият държавен дълг днес може да подкопае ценовата стабилност утре“ и приветства общите европейски фискални усилия, които са в ход. Но тя не насърчи по-активна национална фискална експанзия. За разлика от председателя на Федералния резерв на САЩ Джей Пауъл Шнабел не акцентира достатъчно върху рисковете от икономически спънки поради твърде малкото национално фискално подпомагане.

Европейската комисия също не успява да изиграе своята координираща роля и да притисне еврогрупата (финансовите министри от еврозоната - бел. прев.) да възприеме подобаваща експанзионистична съвкупна фискална позиция. Всъщност писмата, изпратени от еврокомисарите Валдис Домбровскис и Паоло Джентилони до европейските министри на финансите, не дават ясна препоръка относно общата позиция на еврозоната през 2021 г., като е вероятно да го направят твърде плахо - и твърде късно - през декември, когато правителствата вече ще са приели своите бюджети за следващата година.

И накрая, макар Германия да еволюира страшно много по отношение на европейските фискални въпроси и да осъществи смела експанзия през 2020 г., тя отказва да участва в смислен разговор за преразглеждане на европейската фискална рамка и своята конституционна дългова спирачка. Тези два въпроса ще продължат да хвърлят дебелата си сянка върху европейската фискална политика.

Изборите в Германия през следващата година могат дори да осуетят вместо да насърчат по-агресивна национална фискална реакция, както и по-отворената политическа дискусия за бъдещата фискална политика и архитектура на Германия и Европа.