Авторитарните режими и бизнесът: Колко им пука на инвеститорите?

Една от най-често срещаните заблуди по отношение на авторитарните режими е широко разпространеното убеждение, че бизнесът им се противопоставя. Идеята, че авторитарните лидери са антибизнес популисти и са срещу икономическата либерализация и глобализацията всъщност е много далеч от реалността.

Задълбоченият анализ на авторитарните политики разкрива, че транснационалните корпорации и бизнес лидерите понякога се превръщат в крепости на електоралната база, подкрепяща такива лидери, пише онлайн изданието Emerging Europe.

Това, което авторитарните режими често могат да гарантират, е решителен подход към изготвянето на политики и стабилността, която бизнесът жадува. Стабилността може да увеличи приходите, като осигури повишено доверие по отношение на дългосрочните фирмени стратегии.

Мерки като въвеждане на плоски данъци и намаляване на разходите за социално подпомагане могат да стимулират натрупването на капитал за местни и транснационални капиталисти. Тези политики може да имат продължителни ефекти, ако се прилагат в режим, при който противниците ограничават възможностите за съревнование с управляващия елит, като по този начин привличат чужд капитал и централизират богатството в ръцете на местния бизнес.

Габор Шайринг, професор в университета Бокони в Милано и експерт в унгарската политическа икономия, обяснява, че този механизъм е бил експлоатиран с особен успех от унгарския премиер Виктор Орбан. След като се отказа от комунизма през 1989 г., Унгария привлича все по-големи чуждестранни инвестиции в страната и нивото на инвестициите се ускорява, откакто Орбан встъпи в длъжност преди десетилетие.

„Повечето анализатори описват Орбаномиката като антилиберална, антибизнес политика, обслужваща интересите на политическия елит и лоялни олигарси. Това обаче е недоразумение“, казва той. Експертът обяснява, че след парламентарните избори в Унгария през 2010 г. правителствените политики все повече се насочват към по-приятелски набор от мерки.

„Правителството разпределя и директни финансови субсидии както на национален, така и на международен бизнес. Тези субсидии значително надвишават нивото отпреди 2010 г. и са по-насочени към националния бизнес от преди. Правителството отвори нови револвиращи врати за националните капиталисти, като покани по-малко политизирани бизнес лидери да заемат държавни постове. Експанзивната парична политика, въведена от Дьорд Матолчи като нов управител на унгарската централна банка, също се възприема благосклонно от бизнеса“, казва още експертът.

Случаят с Унгария ясно показва, че формите на управление, отклоняващи се от пътя на чистата либерална демокрация, не са непременно възпиращи за бизнеса. Андрей Хундер, президент на Търговската камара на САЩ в Украйна, подчертава, че видът на режима сам по себе си не е първостепенният критерий, който бизнесът трябва да отчита: други фактори могат да играят по-важна роля.