Ще спъне ли победата на Байдън европейските популисти?

Що се отнася до подкрепата на САЩ, европейските политици, които искат Тръмп, гризват дръвцето. Лидерът на партията за Brexit Найджъл Фараж няма да получи допълнителна медийна експозиция като подгряващ акт на предизборните митинги за Байдън, както направи за Тръмп. Нито министър-председателят Борис Джонсън ще може да използва одобрението на победения президент за него, за да се хареса във Вашингтон.

Вместо това администрацията на Байдън вероятно ще подтикне Обединеното кралство към по-тесни отношения с ЕС, вместо да кара страната да се отдалечава и да насърчава и други да я последват, както правеше Доналд Тръмп.

Американските посланици вече няма да заплашват недипломатично европейските компании, които правят бизнес в Иран, както Ричард Гренел в Twitter в рамките на часове след заемането на поста си в Германия. Нито е вероятно те да бъдат домакини на частни събития с крайната десница и потенциални донори, както пратеникът на Тръмп в Холандия Пит Хоекстра направи с Форума за демокрация на Тиери Боде през септември, с което предизвика политическа буря. Хоекстра отрича срещата да е била с цел набиране на средства.

Следващата флота от топ американски дипломати е по-вероятно да пристигне с инструкции за насърчаване на демокрацията, плурализма, правата на човека и отделянето на изпълнителната власт от съдебната власт.

Това не означава, че политиката на идентичност, гняв и национализъм ще изчезне в Европа. По дефиниция национализмът не се нуждае от чужда подкрепа. Популистките движения на Континента са подхранвани от социалните промени в ерата на глобализацията: разширяване на социалното неравенство, индустриален и селски упадък, различен начин на живот и увеличена миграция, както на хората, осигуряващи евтина работна ръка от страните от ЕС в Централна Европа, така и на тези, които бягат от бедността и войната в Африка и Близкия изток.

Популярността на европейските популисти намаля значително заради отричането им на пандемията, която не може да бъде обвинявана за имиграцията или исляма. Някои от тях се противопоставят на въвеждането на ограничителни мерки, а други са в другата крайност – например Марин льо Пен, която настоява и за затваряне на училищата за продължително време.

Икономическото бедствие, предизвикано от пандемията, голяма част от които все още не е напълно усетено поради временните мерки за държавна подкрепа, вероятно ще им осигури попътен вятър в много страни. Предстоящият преход към зелена цифрова икономика също ще осигури гориво на подобни движения, тъй като френските протести на Жълтите жилетки започнаха преди коронавируса.

Нова вълна от ислямистки терористични атаки в Европа върна на дневен ред и проблема с имиграцията и радикализацията на някои млади мюсюлмани

Поражението на Тръмп лишава европейските популисти от мощен източник на вдъхновение и политически кислород. Това обаче не гарантира тяхната смърт.