Очакваният бум на публичните инвестиции може да не доведе до растеж

Това обаче не стимулира значително възстановяване в частната икономика. Потреблението нараства слабо, частните инвестиции спадат, а политиците ще се тревожат да бюджетния дефицит.

Междувременно ефективността на японските обществени строителни пакети се оказва слаба. Част от новата инфраструктура е слабо използвана и не успява да се изплати с потребителските такси. Така се стига до „мостове за никъде“, защото е имало на практика безвъзмездно бетониране на провинцията.

Някои от парите, вложени в строителство, може би е било по-добре да бъдат похарчени за образование или в подкрепа за семействата, за да се цели облекчаване на намаляващата раждаемост в Япония.

Това, което е важно, казва Рандъл Кроснър, бивш губернатор на Федералния резерв, а сега заместник-декан на бизнес училището в Чикагския университет, е „да получите най-много пари за парите си“ по отношение повишаването на производителността. „Погрешно е да се предполага, че изграждането на инфраструктура ще осигури бъдещ растеж“, посочва той. „Япония показа, че това не работи“, заключава Кроснър.

На пръв поглед ЕС, който вече има своите мостове за никъде и летища насред нищото, изглежда си е научил урока. Блокът иска страните членки да използват новия фонд за възстановяване в размер на 750 млрд. евро за насърчаване на енергийната ефективност, нисковъглеродните технологии и цифровите умения.

Нуждите от инфраструктура обаче варират значително в рамките на блока. Германия и Италия, които разполагат с тесни бюджети от десетилетие, трябва да инвестират в транспорт и широколентови връзки. За разлика от Испания – най-силно засегнатата от пандемията европейска икономика, където са сред най-добрите високоскоростни железопътни, широколентови и пътни мрежи в Европа.

Алиша Гарсия Ереро, икономист в Natixis и старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel, коментира, че разходите за повишаване на производителността изискват дългосрочно планиране, което противоречи на необходимостта от бърза реакция. Тя се опасява, че европейските правителства ще се насочат към инфраструктурни инвестиции, защото това е, което те знаят добре след десетилетия на програми за сближаване в ЕС.

Вместо това правителствата трябва да се съсредоточат върху подкрепата на доходите и малкия бизнес, казва тя. „Това е шок от търсенето. Не се разрушават мостове. Това не е война. Не е нужно да градите повече“, допълва тя.

Основният урок от публичната кампания в Япония е, че в крайна сметка Токио се отказа от тази програма. Примамката на големите проекти продължава обаче да е почти неустоима за политиците. През последните години по времето на тогавашния министър-председател Шиндзо Абе благоустройството се завърна, включително планът за 85 млрд. долара за изграждането на жп връзката Токио – Осака с влак „Маглев“, развиващ 600 км/ч скорост.

В цяла Европа и САЩ тази история показва колко трудно е политиката да остане съсредоточена върху държавните инвестиции, които имат най-добра възвращаемост, а не върху конкретните, които бързо се виждат от електората.